Здравейте,  миналият октомври месец с моите приятели Владо Гетов,Иван Кънчев и Христо-Ици Бици тръгнахме да ловим есенни липани на река Дрина. Пристигнахме в хотела около седем часа вечерта и веднага изкочихме на терасата, за да видим реката. Тя беше с ниско ниво и ние доволни, че ще ловим риба на другия ден седнахме да хапнем мешано месо и да пием по някоя Вилямовка в ресторанта на ходела. На сутринта станах първи и веднага отидох да видя реката с надеждата нивото да е ниско и да става за риболов, но уви то беше с два метра по-високо. Слязох в ресторанта да пия един чай и да закуся. Сервитьора дойде да ми вземе поръчката, а аз взех да го разпитвам. Момчето ми каза, че реката е висока от една седмица и само събота и неделя савала за риболов, това ми стигаше да се откажа от риболова на Дрина.

Събудих всички и седнахме да пием кафе на терасата над реката. Поговорихме си и стигнахме единодушно до решението да сменим Дрина с Плива. Събрахме си багажа и дим да ни няма. Пътя от Дрина към Плива минава през красивия парк Тара ,Вишеградското езеро и от там през почти цяла Босна. Пътувахме повече от 6-7 часа поради простата причина, че в Босна има доста пътни полицай,  които следят за спазването на ограниченията по пътя, а ние не искахме да имаме проблеми с тях.

Пристигнахме на Плива късния следобед. Там ни посрещна извстния босненски гид и връзвач на мухи Александър Джукич-Ацо със сливова ракия и димящо барбекю. Пихме по някоя, поговорихме си и тръгнахме да се настаним в къщата, в която щяхме да отседнем. Къщата се оказа доста уютна и приятна, а нашите домакини бяха много мили хора, посрещнаха ни и веднага сложиха масата по молба на Иван, защото беше изгладнял от пътуването.

Първия ден станахме рано въпреки, че предишната вечер бяхме изпили няколко шишета Пливовица. Натъпкахме се в колата и с бясна газ под звуците на Айрън Мейдън се насочихме към реката. Спряхме малко по в страни от къщичката на Ацо и започнахме да си оправяме въдиците. Не след дълго се разделихме и аз поех надолу по течението, а другите тръгнаха нагоре. Реката беше с много ниско ниво което за нея беше повече от добре, защото Плива по принцип е доста пълноводна и трудна за риболов. Слизах бавно по течението надолу и оглеждах местата, виждаха се доста риби повечето от които бяха пъстърви. Видях и няколко липана, но заради ниското ниво те бяха станали доста предпазливи и ме видяха първи. Стигнах до един завой на реката когато видях първите вдигания на риби, стана ми ясно че събират еднодневките които започваха да плуват като пладноходки по повърхността на водата .Вързах една еднодневка и заметнах, но рибата я пропусна и взе една муха веднага след нея.Извадих и я смених мухата ,сложих същата но по-дребна.Замятах на всяка риба която се вдигаше пред мен но от 10 риби успях да хвана 5 ,това значеше че съм близо до точната муха но не мятам на нея .Нагазих по-навътре във водата и успях да хвана една муха от тези които се люпеха ,разгледах я добре и видях каде ми беше грешката мухата от реката беше с жълтеникаво телце а аз мятах на същата но с телце олив.Започнах да ровя в кутиите си с надеждата да намеря ако не същата то поне подобна на нея и със задоволство установих че имам такава .Смених мухата и риболова стана песен .Рибите я събираха безкомпромистно, хванах доста пъстърви като не спирах да се движа надолу.Стигнах до едно малко храстче и погледнах скрит зад него в реката. Там видях няколко хубави балканки, които се хранеха като побеснели, избрах си една, която ми се струваше най-едра и започнах да и мятам. Хвърлях наблизо и можех да контролирам линията добре мухата минаваше над рибата без да бразди, но тя не се интересуваше от нея. Метнах още няколко пъти и реших да удъжа типета вързах още два метра 0.11 и с първото подаване рибата взе мухата. Засякох и започна яростна борба тя тръгна надолу и се шмугна във водораслите. Нагазих и успях някак си да я изкарам от там, но тя пак успя да се мушне във друга туфа по надолу . Вече вярвах, че няма да извадя тази риба, обаче пак успях да я измъкна от водораслите и това ми върна надеждата, но борбата продължи. Рибата беше много силна и не искаше да се предава, но след известно време полегна настрани и успях да я кепчосам. Беше хубава балканка дълга точно 55см. много силна и жизнена.Снимах я след което я пуснах във водата и доволен се запътих към кръчмето където моите приятели бяха седнали вече.

Втория ден решихме да ловим на Рибник. Пристигнахме на реката рано сутринта взехме си разрешителни и започнахме да ловим под самите бунгала, но фирмата която стопанисва реката беше започнала изграждането на мост и още няколко бунгала от другата страна на и едно от най-хубавите места беше изорано от трактори и други машини, това ни погнуси и се преместихме да ловим около моста на село Горни Рибник. Рибите бяха доста апатични, нимфите ги удряха по главите,  но те не реагираха по никакъв начин, това малко ме демотивира и си помислих, че ако тия риби не се разскачат на сухи мухи трябва да се радваме, ако хванем по една. Не чакахме много време и първите еднодневки започнаха да плуват по повърхността на водата. С тях започнаха да се хранят и първите риби решили да закусят. Те събираха малки еднодневки на 18-20 номер с много финни телца и малко СДС за крилца за съжаление аз нямах такива, моите бяха доста по-дебелички и рибите ги отбягваха, за това се обърнах за помощ към местния връзвач Блаже, с който се познаваме от предишните ни риболови на Рибник. Той беше вързал точни копия на мухите, които се люпеха и с удоволствие ми продаде три от тях. Взех мухите и нагазих точно под неговата къщичка, в която връзва мухи. Липаните бяха полудели и събираха всяка муха която минеше над тях. Настаних се удобно в средата на течението и започнах да замятам надолу и нагоре по него. С първото замятане хванах и първия липан и от там се почна една лудница за час час и половина хванах 15 риби, които бяха между 35 и 45см. Мойте приятели, които също бяха ловили добре, но на малка нимфа ме гледаха от Алаз докато обядваха и пиеха бира. Дори Блаже беше излезнал да гледа шоуто, което липаните ми организираха. Постепенно хечинга поприключи рибите се поуспокоиха, а мен ме обзе една приятна умора, която не бях усещал отдавна. Седнах в Алаз взех си бира,поръчах си ядене и зачаках другите да се наловят. След малко ги видях да се задават по пътеката, която минаваше покрай реката всички бяха усмихнати до уши, което значеше, че и те са ловили добре след обяд. Разменихме си по някой майтап,качихме се в колата и потеглихме по обратния път към сегашния ни дом,къщата на Педжа. Пристигнахме малко след седем часа вечерта. Нямам думи да ви обясня как тези хора се грижаха за нас. Масата преливаше от яденета, всяко от които беше приготвено от домашни продукти по традиционна рецепта. А Пливовицата е най-интересната ракия, която съм пил. Това е сливова ракия с пет вида билки, от които вкуса и е невероятен. Хапнахме пийнахме и се метнахме в креватите, защото трябваше да имаме сили за утрешния последен ден риболов, бяхме решили той да е на отново на Плива.

Тредия ден аз посветих на пливските липани като тръгнах от моста по течението нагоре. Още от самото начало започнах с риболов на нимфа и първите риби не закъсняха. Това бяха липани около35-40 см., които седяха по светлите петна на дъното и зад камъните. До първия бързей имах десетина риби и там в един момент започна люпенето. Липаните бяха капризни и взимаха много внимателно сухите мухи като имах и няколко риби закачени отстрани на главата. Люпенето приключи след известно време и аз поех към кръчмето да хапна и да се стопля, защото днешния ден беше доста студен, а аз бях прекарал половината от него нагазил до кръста във водата. След половин час дойдоха синпатягите. Поръчахме си ядене и докато го чакахме изпихме няколко канички ракия, с което трима от четирима се отказахме от по нататъшен риболов и продължихме да пием канички с невероятна сливова ракия. След час дойде и Иван и под звуците на Айрън Мейдън се пренесохме в къщата при Педжа и Пливовицата.

Be Sociable, Share!

•