Всичко започна така……. С жена ми решихме да се качим в Пирин на най-безобиден и приятен четитириденвен преход. Плана ни беше да се качим с джипа до хижа Безбог и същия ден да стигнем до Попово езеро .Там мислехме останем да спим на палатки две вечери и след това да продължим към Валявишките езера .

Пристигнахме на хижа Гоце Делчев и аз се подвоумих кой път за Безбог да хвана този под лифта или този през Мочарата мислих, мислих и реших да питам лифтаджийте.Те ми препоръчаха пътя под лифта защото бил по къс и всички минавали от там. Както и да е реших да ги послушам и поех нагоре още първите няколко метра разбрах че пътуването до хижата ще бъде екстремно.Пътя по който се движехме всъщност беше част от пистата и наклона беше около 50% .След около 40 минути разтреперващ коленете офроуд се озовахме на междинната станция на лифта .Спряхме за малка почивка защото джипа загря и трябваше да го изчакаме да изстине.Когато температурата му се нормализира потеглихме по пътя към хижата.След още 20-30 минути бяхме пред хижа Безбог хапнахме нарамихме раниците и тръгнахме към Папаза .

Пътеката до Попово езеро е сравнително лека и въпреки, че раниците ни бяха адски тежки за два часа стигнахме на полянката до езерото на която всеки път си опъвам палатката .Веднага се заех да направя бивака защото беше четвъртък и риболова беше забранен. Разпънах палатката запалих огън, седнах до него ,сипах си едно уйски и потънах в безкрайната красота на планината.Вятъра беше спрял напълно и езерото беше като огледало.За моя радост видях само две три риби да вземат мухи на повърхността, казвам за моя радост защото риболова през седмицата е забранен и актовете са солени.Направихме си вечеря хапнахме и си легнахме рано доста изморени от пътя и прехода.

Станахме рано на другия ден и двамата се чувствахме прекрасно, чистия въздух ни действаше добре и въпреки ранния час се чувствах добре отпочинал .Всеки който е спал в планината знае как за много кратко време се наспиваш и ставаш пълен с енергия на сутринта.Запалих огън, стоплих вода за кафе , направих закуска и поканих Михаела на масата .На нея това и беше първото качване в планината и тя беше очарована от красотата и спокойствието на Пирин. Хапнах набързо и сглобих мухарката взех си кутията с мухи, една ролка влакно за типет и тръгнах по брега с надеждата да видя хранещи се на повърхността риби. Вятъра подухваше леко и къдреше водата .Аз знаех, че когато вятъра спре и водата се успокои рибите се насочват към повърхноста за да проверят каква храна им е донесъл той .Така и стана в момента в който водата се успокой веднага скочиха няколко риби, но доста навътре в езерото .Въпреки това заметнах мухата почти успоредно на брега пред един клек, не чаках дълго и мухата изчезна от съвсем лека вълничка .Веднага засякох и…. имах риба .Зарадвах се, първо замятане тази година на езерата и веднага риба, но не се радвах дълго защото рибата тръгна рязко надясно и се откачи. Помятах още малко, но вятъра като ,че ли се усили и рибите спряха да скачат .Седнах при жена ми до огъня и зачаках .Не мина много време и в промеждутъка между поривите на вятъра една риба се вдигна на камъните пред мен .Веднага взех мухарката и се насочих натам .През това време рибата взе още един път малко по вляво от предишния път, разпънах десетина метра шнур и подадох и мухата още малко по вляво от последния кръг.Не мина и секунта и рибата взе мухата със силен плясък,изчаках малко и засякох .Рибата беше около 35 см, но се бореше много силно, скочи няколко пъти и дори когато я докарах до брега не се предаваше и продължаваше да се премята като бясна .Откачих я направих и една бърза фотосесия и обратно във водата .

Това ми бе достатъчно да прекратя риболова и да се отдам на снимане на насекоми и приготвяне на обяд .Да не забравяме, че все пак беше петък и риболова все още не беше разрешен а и вятъра се усили така, че………посегнах към уйскито. Цял ден се търкаляхме по полянката говорихме си и се наслаждавахме на красотата на високата планина.Привечер вятъра отново утихна и тук таме започнаха да се появяват типичните при хранещи се на повърхноста пъстърви кръгове и плясъци.Сакачаха доста риби,но всички бяха извън обсега на мухарката ми .Видях и няколко риби да се хранят близо до брега, веднага им подадох мухата и зачаках .Чаках около минута и започнах леко да придърпвам .Придърпвах мухата сравнително бързо и точно преди да я извадя от водата рибата я атакува.Закачи се, дръпна силно аз се опитах да я поведа, но тя се изтреля във въздуха и се откачи.Рибата беше около 40 см хубава дебела балканка.Направи ми впечатление, че рибите бяха с много светла окраска, почти сребристи и много борбени.Постепенно всичко потъна в мрак и ние се ориентирахме към лягане защото на другия ден трябваше да прехвърлим Самодивската порта и да слезем от другата страна на Валявишки езера където имахме среща с Кирето и Илийката, наши приятели от района.

На други ден станах по-рано от Михаела и мислех да се отдадам на риболов обаче вятъра не спираше и рибите не се хранеха .Върнах се събудих Михаела, закусихме и набързо събрахме лагера.Натъпкахме всичко в раниците и поехме с бодра крачка по пътеката към разклона за Валявишки езера .След около 20 минути стигнахме разкона и хванахме по жълтата маркировка към Самодивската порта.Пътеката в началото върви почти по равно и чак след като задминеш Банските езера търгва рязско нагоре.Там започва и самото изкачване на портата .Не стига, че пътеката беше доста стръмна и трудна, но на едно място беше покрита и с фирн(твърд сняг който не се разтопил и е много опасен) там се наложи да се отклоним от маркировката и да заобиколим фирновия склон.Направихме го като катерихме право нагоре по склона и така пак излязохме на пътеката, но фирна остана зад нас.Оставаха ни последни метри и бяхме на портата.От нея гледката беше фантастична и разкриваше двете Валявишки езера(голямото и малкото).Точно там горе на 2500метра жена ми реши да обядва.

Свалих раницата за първи път от два часа насам и я изчаках да се нахрани най-спокойно.Направих някоко снимки, натоварихме се и тръгнахме надолу.След около 40 минути вече бяхме на брега на Голямото Валявишко езеро пихме вода и продължихме към нашата цел-бивака на Кирето на Малкото езеро .Бивака е направен на много хубаво закътано място като нашия приятел се беше постарал да направи маса, столове  и огнище от камъни .Пристигнахме,но в бивака нямаше никой .Веднага забелязах прясно нарязаният клек ступан до огнището.Приближих се още и забелязах три нови фаса от Марлборо, веднага се досетих, че някой е спал тук миналата нощ.Свалихме раниците и жена ми реши да подремне а аз си сглобих въдицата и се запътих към голямото езеро. Качих се и седнах на брега за да поизчакам вятъра да спре.Вятъра спря обаче рибите не искаха да се хранят. Поседях още малко и се запътих към бивака .Там заварих жена ми да приготвя вечеря ,хапнахме поговорихме си и си легнахме рано.

На другия ден станахме рано и набързо събрахме лагера ,пихме по едно кафе и с бърза крачка поехме по обратния път към Безбог защото по прогноза очаквахме дъжд с гръмотевици.По пътя към портата започна да вали леко, но гръмотевици още намаше и аз реших да продължим. В момента в който прехвърлихме портата дъжда се усили и чух силен тътен от далечна мълния, това ме накара да ускоя крачка колкото е възможно .За около час и половина стигнахме разклона за Безбог ,там срешнахме други туристи и тръгнахме с тях .Аз винаги минавам по долната пътека която минава покрай овчарника и поех по нея .Една група туристи ме последва ,бяха от Стара Загора и не бяха много подготвени за буря в планината .След около 40 минути борба стигнахме овчарника ,казвам борба защото заедно с дъжда започна да вали град и придвижването в тези условия не беше много лесно .Гръмотевиците падаха все по-близо и по- начесто. В овчарника имаше и други хора които се бяха скрили от бурята ,пиеха ракийка и чакаха търпеливо дъжда и гръмотевиците да спрът.Хвърлих един поглед и видях, че мълниите падат на съседното било тогава реших, че можем да тръгваме и да ги изпреварим .Това беше най-голямата ми грешка която съм допускал в планината .Вече бяхме на 10-15 минути от хижата когато пресякох едно голо пространство и спрях в клека да изчакам жена ми .Тя ме настигна ,подмина ме и в този момент усетих силен удар по въдиците които държах в ръцете си и силно треперене на краката ,веднага разбрах какво става-беше ме ударила мълния ,паднах на земята и продължих да се гърча ,в този момент дойде Михаела надвеси се над мен и се опита да ми помогне да стана ,аз обаче неможех да мъдна а и усетих, че заповам да губя съзнание .Събрах сили и някакси си наложих да не припадам точно в този момент.След 20-30 секунди (или за мен са били толкова, незнам)усетих, че започвам да си движа краката и ръцете ,веднага си свалих раницата и се изтъркалях настрани .Помя, че чух Михаела да плаче и я попитах за какво плаче като съм жив а тя ми отвърна -Рокси, Рокси , обърнах се и видях, че не съм единствения ударен от мълнията, едното куче също се гърчеше безпомощно в локвата в която бях и аз .Веднага се хвърлих върху него и започнах да му правя сърдечен масаж и нещо като изкуствено дишане, след няколко секунди за наша радост кучката дойде в съзнание. Гушнах я и се скрихме заедно под клека .Не си усещах пръстите на левия и горната част на стъпалото на десния крак, но реших, че ако мога да се движа ще проверя в хижата какво ми е.Станах  нарамих раницата и тръгнах .Стигнахме хижата бързо и седнахме да осмислим какво се случи ,колкото повече мислехме и разговаряхме толкова повече стигах до извода, че съм най- големия късметлия този ден.Отървах се само с няколко леки изгаряния и уплах .

Преобякохме се,качихме се в джипа и поехме по обратния път към София .Този ден ще остане в моята памет до края на живота ми, защото не всеки ден може да те удари гръмотевица и да останеш жив .

Be Sociable, Share!

•