Здравейте, в началото на Август месец с жена ми тръгнахме на този преход. Качихме се с джипа до хижа Яворов където бяхме посрешнати от прецедателя на разложкото дружество Радко. С него се разбрахме на следващия ден ние да тръгнем сутринта от хижата и следобед той да дойде да ни вземе с буса от хижа Вихрен. С Радко ме свърза Станислава, членка на дружеството в Разлог и моя съкурсистка от курса за планински водачи. Хижа Яворов е разположена в местността Поляните на река Разложки Суходол. Представлява масивна двуетажна сграда с около 70 места за спане със собствени санитарни възли и бани. Ресторанта на хижата е на много добро ниво и всичко е много вкусно.

Тази хижа е изходен пункт за няколко туристически обекта, хижа Вихрен(през вр. Вихрен)-10.00 часа, хижа Бъндерица-8.00 часа, заслон Кончето-4.30 часа, хижа Предел-5.30 часа, Стъпалата и др.
На следващия ден рано сутринта двамата с Миша поехме нагоре към вр. Разложки Суходол. След около 40 минути видяхме отляво Стъпалата.

Когато се качихме още по нагоре пред нас се разкри гледка на „морето от облаци“, което покриваше котловината.

Не след дълго стигнахме билото, от тук следваше подсичане на няколко върха(Разложки Суходол,Каменитца, Баюви дупки и Бански суходол) за да излезем на Кончето.

Гледките бяха фантастични и трудно можеше човек да откъсне поглед от тях, за това често спирах и снимах.

Когато приближих с фотоапарата ясно се различаваше седловината Кончето.

В далечината се виждаше връх Каменица.

Лека полека стигнахме до въжето. Извадихме седалките и прусиците и се подготвихме за закачане към металното въже.

Осигуровката е важна колкото и някой да я подценяват. Доста хора са намерили смъртта си точно тук на Кончето и точно защото не са били осигурени. От лявата страна е отвесна пропаст, а от другата 60 градусова гладка скала, която завършва в долината на река Влахина.

Дори и мойта жена щеше да пострада когато при изкачването към въжето стъпи на шепа малки камъчета, подхлъзна се и само бързата ми реакция да я хвана за раницата предотврати нещастието. Отърва се с ожулено коляно и уплах. В този момент се проклинах, че оставих въжето за свръзка в хижата. Въпреки това тя продължи нагоре и стигна до въжето без повече проблеми.

От там продължихме по пътеката на самото Конче, която на момети става 30 см. широка.

След Кончето подсякохме вр.Кутело и излязохме на спускането към премката от северната страна на вр. Вихрен.

На самата премка седнахме да хапнем защото и без това бяхме по-бързи от предвиденото. Хапнахме ядки и по някоя вафла защото ни чакаше още изкачване, а на пълен корем трудно се катери. След седем часа и десет минути от тръгването ни от хижа Яворов бяхме на върха. От тук надолу ни чакаше само слизане към хижа Вихрен.

След 9 часа акустирахме на хижа Вихрен, Радко вече ни чакаше, натоварихме се и тръгнахме към хижа Яворов където беше джипа. По пътя си говорихме за проблемите с БТС и дружествата ни и отнесени от разговора неусетно се озовахме на хижата. Взехме си довиждане с Радко благодарихме му за всичко и поехме по пътя надолу към цивилизацията.