Здравейте, в началово на месец февруари до ушите ми достигна информация ,че на една река която сме зарибявали преди доста години или по точно през 2005 г. се ловят хубави риби над 40 см. Веднага събрах екипа и една мъглива сутрин се натоварихме в моя бус поехме към реката .След  час и нещо бяхме там всички наскачахме от буса и се заоправяхме трескаво ,бяхме 5 мухара и един спинингист .Аз се оправих първи и тръгнах незабавно нагоре по течението да търся един хубав вир в който 2006 хванах няколко добри риби .Не след дълго стигнах до него ,но уви той се беше променил ,все пак още беше добър и аз извозих някоко пъти нимфата.Смених на стример и пак заупорствах ,но рибата не пожела да атакува.

Продължих нагоре по течението и попаднах на едно страхотно място подадох нимфата,но течението я изхвърли защото не бях отпуснал достатъчно .Веднага подадох втори път по-нагоре по течението и наведох върха към водата така ,че нимфата да стърже по дъното .Линията не мина и метър и устетих тежест и леко почукване на другия и край ,засякох и усетих как едрата риба се бори за живота си .Тя направи няколко силни тласъка след което скочи над водата ,но куката се беше забила здраво и след няма и минута в кепа ми имаше хубава 42-а сантимертова мъжка балканска пъстърва.Веско беше чул шлапането и вече беше зад мен с изваден телефон ,направи ми няколко бързи снимки а аз пуснах рибата обратно във водата.

Продължих нагоре по течението минах няколко вира и стигнах до един хубав вир нарисуван като в учебник .Приклекнах и се приближих внимателно подадох няколко пъти но без успех , вече се поизправях с очуден ,че в този страхотен вир няма риба когато след поредното подаване усетих два много отчетливи удара, веднага засякох и отново имах риба .Рибата полудя, започна да скача и да се бори като луда ,но аз бях спокоен като гробарска лопата изчаках я да се умори добре и я гребнах с кепа.Ролетката показа 50 см. Кратка фотосесия и рибата бе върната във водата .

Аз бях от доволен предоволен и реших да спра да ловя подметнах на още няколко места ,но вече по-скоро от кортуазия.Походихме още малко и решихме да се връщаме, по пътя надолу срещнах Владо Гетов който също беше хванал една риба и неговата беше мъжка 42 см. Мънков също беше хванал една американка 27-30 см .Отидохме до буса напалихме огън и извадихме скарата.Хапнахме и Владо реши да пробва близкия вир в които аз бях започнал да ловя и нямах успех .Не минаха и пет минути и Гетов се зададе с усмивка от ухо до ухо, беше напипал едни американки от 38-45 и ги беше надърпал яко .Отидохме и ние на същото място да си пробваме късмета и за всеобщо учудване всички хванахме по няколко американки.Рибите се бореха, като бесни и ваденето им беше невероятно преживяване .

Това беше един чудесен завършек на нашия риболов натоварихме се в буса и поехме по обратния път.Докато карах се замислих как така почти всички хванати балканки са един размер и са мъжки  нещо не се връзваше и тогава ми светна ,че това май бяха рибите които нашия клуб в частност аз,Владо,Сашо,Смок,Бозака и Левака бяхме пуснали в реката 2005 г. по 6-7 см. Това беше пример как може да се върне живота в една българска река от група ентусиасти в лицето на Спининг клуб Стари Видри.Това доказва ,че когато някой има желание може да постигне резултати достойни за сравнение с резултатите на колеги и клубове от западна европа.

Поздрави .

Be Sociable, Share!

•