Здравейте, преди две седмици с групата атакувахме планинските склонове на Пирин планина или по-точно Горното Валявишко езеро с надежда да уловим някоя от тамошните риби .Тръгнахме в петък към 9:00 от София с джипа и към 12:00 бяхме в Банско минахме през града за да купим някой неща .Купихме месо и един суров суджук местно производство който се оказа невероятен Понеже ние бяхме с джипката а Ванката с кола той спря на пътя на Рибарския завой а аз минах по черния път и го чаках там където пътеката и пътя се сливат.Натоварихме се всички в Патрола мушнах му бавните и се заклатушкахме по пътя към хижа Демяница.

Стигнахме до фургона и решихме там да оставим джипа нарамихме раниците,намазахме се обилно с Аутан и тръгнахме пеша.След 20-тина минути стигнахме до хижата и без да спираме продължихме нагоре към сърцето на планината.Почивахме често ,защото в нашата група имахме абсолютен новобранец в лицето на Велко(Бенди),но за сметка на това изкачването с това темпо беше повече от приятно .

След излизането от гората някъде при стълб номер 19 пътеката минава по равните планински поляни и чак преди езерото имаше стръмно изкачване нагоре .

Това ми беше второто качване в планината тази година и лятях нагоре с бясна скорост .Като ,че ли от равния терен с Ицето набрахме такава инерция ,че спряхме чак на езерото там си свалих раницата и ведна си натопих краката в хладната вода.Толкова беше приятно и като ,че ли чак сега усетих това чувство на наслада от изкачването . Това беше едно от най-силните чувства които те карат да се връщаш в планината отново.

След няколко минути се появи Владо Гетов, беше чакал нашите приятели които бяха малко по-бавни.Не след дълго се появиха и те задъхани ,но доволни от постигнатото .Ориентирахме се към бивака над езерото.Той беше страхотен от дясно имаше една огромна скала, която пазеше завет а от ляво беше изворчето каптирано с отрязана наполовина бутилка.

Вечерта мина бързо ,пихме по ракия опекохме суджука ,хапнахме и малко след залез слънце си легнахме по палатките .Всички бяхме толкова уморени ,че заспахме в миг.На другата сутрин езерото ни посрещна така.

Тъкмо мислех да си правя кафе и видях как една риба събра агресивно точно под бивака.Без да се замисля си взех въдицата,кутията с мухи и типетите и се насочих към местото където скочи рибата .Приближих се внимателно вързах един кадис, заметнах и зачаках.Чаках ,чаках ,но нищо не се случваше,точно си мислех да презаметна и няколко риби започнаха да скачат като по часовник събраха по два три пъти и пак изчезнаха .Извадих и смених мухата сложих мравка,тук таме се виждаха типичните кръгове образувани от хранещите се пъстърви .Заметнах близо до един скоро образувал се кръг ,но пак нищо сякаш рибите не се интересуваха от моята муха .В този момент сънцето излезе зад баира и огря езерото .Благодаряние на поляризираните очила видях рибите ,те минаваха като снаряди на границата на плиткото с дълбокото среденния размер на рибите беше 35 см.

Рибите събираха нещо което аз а и другите нямахме в кутийте .Седнах на един голям камък и заметнах ,една риба тръгна към мухата ,но на 50-60 сантиметра от нея се отказа.Друга риба беше толкова съсредоточена да гони лешанките ,че ми се завря в краката на 20-30 сантиметра от брега .Похвърлях още малко и чух познатия глас на Кирето ,с това риболова ми приключи и заедно с Велко седнахме да видим какво прави нашия стар приятел Чиро .

След като изпихме ракията всички си легнахме и захъркахме в тон .

Сутринта станах рано взех си въдицата и отново без да съм пил кафе тръгнах към водата където нещата вече се случваха .Едрите риби и този ден си събираха нещо което никой не уцелваше вече два дни .Мятах на всичко което имам в кутията ,но  най-големие ми успех беше ,че една риба дойде под мухата и все едно тръгна а я взима ма и тя се отказа на 20-тина сантиметра .Към 11:00 часа духна по силен вятър и рибите спряха да скачат,дойде време да си ходим към София при мен чувствата бяха смесени защото долу бяха жена ми и сина ми а горе оставаха рибите и планинските зъбери.Владо и Иван останаха и щяха да си ходят на другия ден ,така групата ни се раздели защото аз,Бенди и Ицето си тръгвахме днес .Събрахме си багажа на бързо и след минути вече крачехме надолу към Демяница .Тъкмо се спуснахме в равното преди хижата и отново чух Кирето беше се спуснал по реката да хване някоя рибка и ни беше изчакал на едно изворче .Заедно тръгнахме надолу .Кирето беше дошъл с АТВ и го беше оставил на паркинк на Демяница а нашият джип беше на няколко минути по-надолу .Казахме си чао,прегърнахме се и си обещахме скоро пак да се качим горе заедно .

Походихме още малко и стигнахме до джипа скочихме вътре и с бясна скорост полетяхме към дома с надежда скоро да се върнем горе и да хванем няколко от тия хитри риби.

Поздрави.

Be Sociable, Share!

•