Когато станах на другия ден Ваньо вече беше запалил огъня.Стоплих по едно шкембе и се заехме да правим рибената чорба.Лека полека започнаха да се събират приятелите. Времето летеше неусетно право пропорционално на изпитото вино! Смогчето беше назначен за огняр и се справяше със задачата повече от перфектно,огъня гореше а супата вреше и ухаеше страхотно.Скарата също зае мястото си до котела и празника започна.Виното се лееше с литри, усмивките по лицата на момчетата сгряваха сърцето ми за пореден път а и риболова по реката също не беше лош, който лови хвана, но не и аз.Все някой трябваше да се жертва и да се грижи за доброто настроение на гостите.Лека по-лека хората се разотидоха и останахме само аз,Михаела,Ваньо,Мънков,Пампо и няколко месни момчета.Пихме вино до късно говорихме си за реката,рибите в нея и как тя би могла да храни и трите села по течението и.Така премина тазгодишното откриване на пъстървата,искам да благодаря на всички присъствали :Зандера,Миша,Сашо,Кентавъра,Ицето,Смог,Мънков,Гетов,Ники Славов,Колето,Бенди,Дедо Данчо,Ники,Рони,Ваньо,Ники Джазмена,Злати,Кало,Цецо,Тео и баща му,Сашо от Петревене и др.

Поздрави и наслука.

Аз реших отново да пробвам в бързея и още с първото подаване усетих силен удар и рибата тръгна нагоре по течението . Бях подготвен за всичко ,но не и за това което щеше да ми причини този звяр .Още се чудех дали рибата е голяма или малка ,когато тя тръгна надолу по течението с такава скорост ,че дори „бързия за Перник “ би и завидял .Разви ми 70 метра влакно и 15метра шнур за по малко от пет секунди и докато се усетя тя бе на почти сто метра от мен.В този момент се окопитих и започнах да тичам след нея защото тя продължаваше да развива шнур.Вдигнах глава за първи път и замътения ми от адреналин поглед съзря Владо ,който идваше отдолу към мен.Той присви очи и като видя, какво става бързо дойде при мен и приготви кепа, но уви за кеп беше още много рано .Рибата тепърва щеше да ми покаже на какво е способна.Стоеше като камък в средата на течението и не помръдваше .Помислих ,че съм закачил ,подръпнах леко и тя тръгна надолу и леко в страни.Вече мислех, че се е поуморила,когато тя отново ми разви почти цялото влакно .През цялото време стоеше на дъното и за миг не се показа поне да я видя.Вече беше близо,когато усетих ,че долната ми муха се закачи в камъните .Помислих си „това беше ,поне да я бях видял “ но тя отново тръна надолу и ми върна надеждата .След пет минути отново беше на 3-4 метра от мен и аз се взирах във водата с надеждата поне да я зърна,когато един опашен плавник колкото педята ми излезе от водата и ме изпръска целия .Вече предусещах победата ,но не бързах да се радвам ,защото от опит знам ,че докато не я видя в кепа нищо не е сигурно.Минаха още няколко напрегнати минути, в които просто седях и чаках тя да се предаде. И така дойде момента, в който я зърнах за първи път .Рибата беше феноменална! Но за мое щастие точно в момента ,в който я видях да поляга настрани покрай мен се стрелна Владо и с едно добре премерено движение я гребна в кепа. Напрежението бе изместено от чувство на удовлетворение и еуфория .Закрещях като луд от кеф. Рибата беше огромна и невероятно красива . Ръцете ми трепереха,сърцето ми биеше лудо, но като цяло се чувствах прекрасно .Осъзнавах, че това е мой личен рекорд,бях ловил големи американки в Словения и Босна ,но никога не бях хвашал толкова голяма и борбена риба.Рулетката показа невероятните 70-сет сантиметра, а теглото и беше 4,250 кг.Със сигурност това беше най-голямата ми пъстърва до сега .

Върнахме се на мястото ,на което Стани беше хванал рибата първия път с надеждата и моя приятел Владо Гетов също да хване ,но за съжаление  този ден нямахме повече кълванета.Разгънахме масата нарязах салатка отворих бутилка с Узо и започнах да се наслаждавам на реката и природата около нас .Имах измамното чувство ,че мога да се пенсионирам и да не ловя повече. Как съм легнал не помня благодарение на узакито. Сутринта се събудих, а Владо вече го нямаше ,беше тръгнал към бързея .Събрах набързо бивака и с джипа слязох при Владо .Още с пристигането видях че нещо не е наред .На въпроса ми „Как е брат “ Владо отговори с трепереш глас „Скъса ми брат ,скъса“ оказа се ,че не е искал да ме буди и е ловил с влакно 0,15 .Веднага му дадох 0.19 и след броени секунди той хвана една от „малките „риби .Извади я набързо ,пусна я и заупорсва с нова сила .След минути имаше още един удар ,но вече от хубава риба.Рибата направи няколко красиви скока и след 15-сет минутна борба успях да му върна жеста и да кепчосам рибата .Тя беше дълга 60 см с добре изразени белези на мъжка риба.Направих му няколко бързи снимки и върнахме рибата във водата .

След това половихме още малко и доволни си тръгнахме от тази невероятна река.В седващите няколко седмици направихме още няколко успешни излета в които всички наши съотборници хванаха по една голяма риба, а всеки от нас хвана по няколко от“малките“. Така закрихме риболова на пъстърва за 2013 год. пожелавам на всеки един от вас да се докосне до красотата на риболова на трофейни американки.

Борбата продължи около 10-ина минути и рибта полегна настрани ,веднага нагазих пред него и я кепчосах безкомпромисно. Рибата беше дива американка обагрена в цветовете на дъгата. Розовата ивица отстрани беше толкова силно изразена, че правеше рибата божественно красива .Измерихме я ,беше с дължина 65 см и широчина в най-широката си част 20 см.

Веднага я върнахме във водата и тя си замина по живо по здраво да зарадва ,някой друг риболовец.

Продължихме да ловим ,но за съжаление нямахме повече кълванета .Насочихме се към подготовка на бивака, в който щяхме да прекараме ноща.Направихме го точно на брега срещу дупката в която Мънков хвана рибата .Не след дълго всичко беше готово и отворихме бутилка вино ,за да полеем случая. Хапнахме пихме по винце и си легнахме .През ноща ни изненада най-силната лятна буря ,който съм виждал някога ,даже вятъра се опита да ни открадне шатрата, но благодарение на бързите ни реакции не успя.

Сутринта станах ,оправих се набързо и потеглих към бързея ,за който бях сигурен ,че държи голяма риба .Започнах да го облавям постепенно отдолу нагоре и при едно от поредните ми подавания рибата взе. За съжаление я задържах за секунда две и се откачи .Кълването беше толко силно изразено, че за малко не ми отряза пръста с влакното .Целия треперех от адреналин ,но продължавах да замятам ,когато от близката планина се разнесе тътена на приближаващата гъмотевична буря .Без особенно желание сгънах мухарката и търганах към колата ,все пак вече един път ме беше утрял гръм по въдицата и нямах желание да рискувам.Тръгнахме веднага ,но аз знаех ,че пак ще се върна и то скоро ,за да се срещна с тази риба и невероятно красивата река.

Очаквайте продължение!!!

Стигнахме до фургона и решихме там да оставим джипа нарамихме раниците,намазахме се обилно с Аутан и тръгнахме пеша.След 20-тина минути стигнахме до хижата и без да спираме продължихме нагоре към сърцето на планината.Почивахме често ,защото в нашата група имахме абсолютен новобранец в лицето на Велко(Бенди),но за сметка на това изкачването с това темпо беше повече от приятно .

След излизането от гората някъде при стълб номер 19 пътеката минава по равните планински поляни и чак преди езерото имаше стръмно изкачване нагоре .

Това ми беше второто качване в планината тази година и лятях нагоре с бясна скорост .Като ,че ли от равния терен с Ицето набрахме такава инерция ,че спряхме чак на езерото там си свалих раницата и ведна си натопих краката в хладната вода.Толкова беше приятно и като ,че ли чак сега усетих това чувство на наслада от изкачването . Това беше едно от най-силните чувства които те карат да се връщаш в планината отново.

След няколко минути се появи Владо Гетов, беше чакал нашите приятели които бяха малко по-бавни.Не след дълго се появиха и те задъхани ,но доволни от постигнатото .Ориентирахме се към бивака над езерото.Той беше страхотен от дясно имаше една огромна скала, която пазеше завет а от ляво беше изворчето каптирано с отрязана наполовина бутилка.

Вечерта мина бързо ,пихме по ракия опекохме суджука ,хапнахме и малко след залез слънце си легнахме по палатките .Всички бяхме толкова уморени ,че заспахме в миг.На другата сутрин езерото ни посрещна така.

Тъкмо мислех да си правя кафе и видях как една риба събра агресивно точно под бивака.Без да се замисля си взех въдицата,кутията с мухи и типетите и се насочих към местото където скочи рибата .Приближих се внимателно вързах един кадис, заметнах и зачаках.Чаках ,чаках ,но нищо не се случваше,точно си мислех да презаметна и няколко риби започнаха да скачат като по часовник събраха по два три пъти и пак изчезнаха .Извадих и смених мухата сложих мравка,тук таме се виждаха типичните кръгове образувани от хранещите се пъстърви .Заметнах близо до един скоро образувал се кръг ,но пак нищо сякаш рибите не се интересуваха от моята муха .В този момент сънцето излезе зад баира и огря езерото .Благодаряние на поляризираните очила видях рибите ,те минаваха като снаряди на границата на плиткото с дълбокото среденния размер на рибите беше 35 см.

Рибите събираха нещо което аз а и другите нямахме в кутийте .Седнах на един голям камък и заметнах ,една риба тръгна към мухата ,но на 50-60 сантиметра от нея се отказа.Друга риба беше толкова съсредоточена да гони лешанките ,че ми се завря в краката на 20-30 сантиметра от брега .Похвърлях още малко и чух познатия глас на Кирето ,с това риболова ми приключи и заедно с Велко седнахме да видим какво прави нашия стар приятел Чиро .

След като изпихме ракията всички си легнахме и захъркахме в тон .

Сутринта станах рано взех си въдицата и отново без да съм пил кафе тръгнах към водата където нещата вече се случваха .Едрите риби и този ден си събираха нещо което никой не уцелваше вече два дни .Мятах на всичко което имам в кутията ,но  най-големие ми успех беше ,че една риба дойде под мухата и все едно тръгна а я взима ма и тя се отказа на 20-тина сантиметра .Към 11:00 часа духна по силен вятър и рибите спряха да скачат,дойде време да си ходим към София при мен чувствата бяха смесени защото долу бяха жена ми и сина ми а горе оставаха рибите и планинските зъбери.Владо и Иван останаха и щяха да си ходят на другия ден ,така групата ни се раздели защото аз,Бенди и Ицето си тръгвахме днес .Събрахме си багажа на бързо и след минути вече крачехме надолу към Демяница .Тъкмо се спуснахме в равното преди хижата и отново чух Кирето беше се спуснал по реката да хване някоя рибка и ни беше изчакал на едно изворче .Заедно тръгнахме надолу .Кирето беше дошъл с АТВ и го беше оставил на паркинк на Демяница а нашият джип беше на няколко минути по-надолу .Казахме си чао,прегърнахме се и си обещахме скоро пак да се качим горе заедно .

Походихме още малко и стигнахме до джипа скочихме вътре и с бясна скорост полетяхме към дома с надежда скоро да се върнем горе и да хванем няколко от тия хитри риби.

Поздрави.

Пътуването мина приятно, бяхме решили да пътуваме два дни като първият ден нашата цел беше град Блед в Словения там мислехме да преспим и на сутринта да продължим за Германия . Така и направихме вечерта отседнахме в малък хостел а за вечеря хапнахме картофена супа с трюфели и невероятни шницели по виенски .Станхме пихме кафе и тръгнахме ,по обяд бяхме в Мюнхен, града ни посрещна с силно затруднен трафик поради текущи ремонти на едното платно за движение ,въпреки това Германия си е Германия и след по малко от 15 минути бяхме в Фелщенфедбрук.Вечерта мина в компанията на нашите колеги и приятели от БФЦ .

Сутринта на входа на панаира имаше огромна опашка от хора които бързаха да влязат и да видят какво ново ще им предложат търговците тази година .Интереса беше огромен .На панаира имаше  представители на всички области засягащи мухарския риболов някой бяха извстни други не чак толкова ,но всички представяха своите най-нови разработки .На първия етаж бяха фирми като Харди,Симмс,Скот,Джи-ем-си,Сйдж и други а на втория етаж бяха връзвачите на мухи там имах честта да се запозная с Игор Станчев а нашия приятел Тео Атанасов провеждаше ежегодното детско училище на ЕФФА  по връзване на мухи.

На двора организаторите бяха изградили плитък басен за кастинг демонстрации.Тук бях свидетел на кастин уроците на легендите Роман Мозер и Чарлс Жардин.Роман Мозер човека чийто филми се разпространиха от Емо Криспин в края на 90-те и беше една легенда от която се учехме всички стоеше на пет метра пред мен и ми обясняваше грешките при кастинг ,чувството беше страхотно !!!Роман Мозер показа ,че човек може да мята с шнур дори и без въдица стига да има желание.

Представянето на Жардин беше приятно подплътено с тънкия английски хумор присъщ на един джентъмен.Стигна се до там ,че сър Чарлс отнесен от обяснения полегна в хладната вода на басейна в които мяташе .Това не го смути ни най-малко и той продължи с демонстрацията.

Двата панаирни дена минаха неусетно и дойде време да събираме щанда .Направихме го с удоволствие защото на следващия ден ни очакваше риболов в Босна .Така приключи нашето първо представяне на международната сцена.

Към пет следобед бях на моста на река Плива до заведението на Йова и Йоргованка ,със спирането на колата видях вътре познати фигури .Спрях слязох и веднага погледите се съсредоточиха върху мен ,но след две три крачки чух името си последвано от радостните възгласи на там присъстващите .Докато стигна до тях на масата имаше шише с ракия и мезета бяхме посрещнати както винаги, като родни деца които не са били в къщи отдавна .Решихме да останем да спим при тях ,защото терасата на къщата за гости е над самата река и когато си легнеш чуваш само Плива, а след трафика в Мюнхен и трите хиляди човека които минаха през нас за двата дни панаир това би било най-доброто решение .На следващия ден Ацо ни заведе на изворите на Яня .Там реката тече през дърветата и е много красиво а има и доста риби, липани и балканки .Tам реката не е арендована и е позволено да се прибират риби .

Нашите домакини хванаха доста риби и решиха да ни устроят приятен банкет .

В района има една кръчма на гърба на която има малки къщички всяка с огнище и колело за агне задвижвано от вода защото къщичките са на островчета на самата река .

Изпържиха липаните в мас и седнахме да ядем беше много приятно ,пихме по ракия научихме някой нови думи като „Чоплингер“ и поехме да спим .

Следващия ден отделихме на любимата Плива отначало риболова не беше много добър но в един момент рибите започнаха да се хранят и започнаха да се ловят много добре .

Кълвяха ни риби от 40-46 като искаха нимфата да се търкаля по дъното .Хванахме доста едри риби всички покрай брега можехме да не си мокрим гащеризоните .

От една страна риболова беше добър защото се ловяха само трофейни липани от друга страна беше еднообразно защото нямаше риболов на суха и мокра муха а само на нимфа.

На следващата сутрин си тръгнахме за България защото вече едвам издържах без семейството ми.

Продължих нагоре по течението и попаднах на едно страхотно място подадох нимфата,но течението я изхвърли защото не бях отпуснал достатъчно .Веднага подадох втори път по-нагоре по течението и наведох върха към водата така ,че нимфата да стърже по дъното .Линията не мина и метър и устетих тежест и леко почукване на другия и край ,засякох и усетих как едрата риба се бори за живота си .Тя направи няколко силни тласъка след което скочи над водата ,но куката се беше забила здраво и след няма и минута в кепа ми имаше хубава 42-а сантимертова мъжка балканска пъстърва.Веско беше чул шлапането и вече беше зад мен с изваден телефон ,направи ми няколко бързи снимки а аз пуснах рибата обратно във водата.

Продължих нагоре по течението минах няколко вира и стигнах до един хубав вир нарисуван като в учебник .Приклекнах и се приближих внимателно подадох няколко пъти но без успех , вече се поизправях с очуден ,че в този страхотен вир няма риба когато след поредното подаване усетих два много отчетливи удара, веднага засякох и отново имах риба .Рибата полудя, започна да скача и да се бори като луда ,но аз бях спокоен като гробарска лопата изчаках я да се умори добре и я гребнах с кепа.Ролетката показа 50 см. Кратка фотосесия и рибата бе върната във водата .

Аз бях от доволен предоволен и реших да спра да ловя подметнах на още няколко места ,но вече по-скоро от кортуазия.Походихме още малко и решихме да се връщаме, по пътя надолу срещнах Владо Гетов който също беше хванал една риба и неговата беше мъжка 42 см. Мънков също беше хванал една американка 27-30 см .Отидохме до буса напалихме огън и извадихме скарата.Хапнахме и Владо реши да пробва близкия вир в които аз бях започнал да ловя и нямах успех .Не минаха и пет минути и Гетов се зададе с усмивка от ухо до ухо, беше напипал едни американки от 38-45 и ги беше надърпал яко .Отидохме и ние на същото място да си пробваме късмета и за всеобщо учудване всички хванахме по няколко американки.Рибите се бореха, като бесни и ваденето им беше невероятно преживяване .

Това беше един чудесен завършек на нашия риболов натоварихме се в буса и поехме по обратния път.Докато карах се замислих как така почти всички хванати балканки са един размер и са мъжки  нещо не се връзваше и тогава ми светна ,че това май бяха рибите които нашия клуб в частност аз,Владо,Сашо,Смок,Бозака и Левака бяхме пуснали в реката 2005 г. по 6-7 см. Това беше пример как може да се върне живота в една българска река от група ентусиасти в лицето на Спининг клуб Стари Видри.Това доказва ,че когато някой има желание може да постигне резултати достойни за сравнение с резултатите на колеги и клубове от западна европа.

Поздрави .