Към пет следобед бях на моста на река Плива до заведението на Йова и Йоргованка ,със спирането на колата видях вътре познати фигури .Спрях слязох и веднага погледите се съсредоточиха върху мен ,но след две три крачки чух името си последвано от радостните възгласи на там присъстващите .Докато стигна до тях на масата имаше шише с ракия и мезета бяхме посрещнати както винаги, като родни деца които не са били в къщи отдавна .Решихме да останем да спим при тях ,защото терасата на къщата за гости е над самата река и когато си легнеш чуваш само Плива, а след трафика в Мюнхен и трите хиляди човека които минаха през нас за двата дни панаир това би било най-доброто решение .На следващия ден Ацо ни заведе на изворите на Яня .Там реката тече през дърветата и е много красиво а има и доста риби, липани и балканки .Tам реката не е арендована и е позволено да се прибират риби .

Нашите домакини хванаха доста риби и решиха да ни устроят приятен банкет .

В района има една кръчма на гърба на която има малки къщички всяка с огнище и колело за агне задвижвано от вода защото къщичките са на островчета на самата река .

Изпържиха липаните в мас и седнахме да ядем беше много приятно ,пихме по ракия научихме някой нови думи като „Чоплингер“ и поехме да спим .

Следващия ден отделихме на любимата Плива отначало риболова не беше много добър но в един момент рибите започнаха да се хранят и започнаха да се ловят много добре .

Кълвяха ни риби от 40-46 като искаха нимфата да се търкаля по дъното .Хванахме доста едри риби всички покрай брега можехме да не си мокрим гащеризоните .

От една страна риболова беше добър защото се ловяха само трофейни липани от друга страна беше еднообразно защото нямаше риболов на суха и мокра муха а само на нимфа.

На следващата сутрин си тръгнахме за България защото вече едвам издържах без семейството ми.

Продължих нагоре по течението и попаднах на едно страхотно място подадох нимфата,но течението я изхвърли защото не бях отпуснал достатъчно .Веднага подадох втори път по-нагоре по течението и наведох върха към водата така ,че нимфата да стърже по дъното .Линията не мина и метър и устетих тежест и леко почукване на другия и край ,засякох и усетих как едрата риба се бори за живота си .Тя направи няколко силни тласъка след което скочи над водата ,но куката се беше забила здраво и след няма и минута в кепа ми имаше хубава 42-а сантимертова мъжка балканска пъстърва.Веско беше чул шлапането и вече беше зад мен с изваден телефон ,направи ми няколко бързи снимки а аз пуснах рибата обратно във водата.

Продължих нагоре по течението минах няколко вира и стигнах до един хубав вир нарисуван като в учебник .Приклекнах и се приближих внимателно подадох няколко пъти но без успех , вече се поизправях с очуден ,че в този страхотен вир няма риба когато след поредното подаване усетих два много отчетливи удара, веднага засякох и отново имах риба .Рибата полудя, започна да скача и да се бори като луда ,но аз бях спокоен като гробарска лопата изчаках я да се умори добре и я гребнах с кепа.Ролетката показа 50 см. Кратка фотосесия и рибата бе върната във водата .

Аз бях от доволен предоволен и реших да спра да ловя подметнах на още няколко места ,но вече по-скоро от кортуазия.Походихме още малко и решихме да се връщаме, по пътя надолу срещнах Владо Гетов който също беше хванал една риба и неговата беше мъжка 42 см. Мънков също беше хванал една американка 27-30 см .Отидохме до буса напалихме огън и извадихме скарата.Хапнахме и Владо реши да пробва близкия вир в които аз бях започнал да ловя и нямах успех .Не минаха и пет минути и Гетов се зададе с усмивка от ухо до ухо, беше напипал едни американки от 38-45 и ги беше надърпал яко .Отидохме и ние на същото място да си пробваме късмета и за всеобщо учудване всички хванахме по няколко американки.Рибите се бореха, като бесни и ваденето им беше невероятно преживяване .

Това беше един чудесен завършек на нашия риболов натоварихме се в буса и поехме по обратния път.Докато карах се замислих как така почти всички хванати балканки са един размер и са мъжки  нещо не се връзваше и тогава ми светна ,че това май бяха рибите които нашия клуб в частност аз,Владо,Сашо,Смок,Бозака и Левака бяхме пуснали в реката 2005 г. по 6-7 см. Това беше пример как може да се върне живота в една българска река от група ентусиасти в лицето на Спининг клуб Стари Видри.Това доказва ,че когато някой има желание може да постигне резултати достойни за сравнение с резултатите на колеги и клубове от западна европа.

Поздрави .