Дани Крилов - приключения kriloffishing.com

Хижа Македония пленени от бялата магия

admin — Fri, 12 Feb 2016 12:34:49 +0000

Здравейте, един ден моите приятели Явор и Петя ми се обаха само да ми съобщят, че уйкенда щели да ходят на хижа Македония да пантят и да карат ски. Обаждането им беше информативно, защото знаеха че имам ангажименти, те обаче не знаеха, че на мен ми е много слаб ангела и, че отдавна искам да посетя това място. Затворих телефона и се замислих…… Не ми трябваше много време за разсъждения за да реша, че тръгвам с тях. Отмених всичките си задължения и се обадих на Явор с думите „ти ми разказа играта ,идвам “ !
Тръгнахме в събота около 10:00 за Картала с наточени кантове и пълни раници. Още преди да стигнем хижа Бодрост ни посрещна 10-15 см. прясна пудра. Това повиши настроението ни и вече трепереме в очакване на първия досег със снега.
Оставихме колата на паркинга на лифта, за което заплатихме 6 лв, на охраната въпреки,че лифта на работеше.
Обухме обувките, слижихме си раниците, нарамихме ските и се насочихме към началото на черния път, който водеше към хижата. Разстоянието до хижата е 11 км с 866 метра положителна денивелация. Пътя се изкачва плавно и само на едно място преди хижата има по-сериозно изкачване.
По пътя срещнахме моя стар приятел Христо Христов от клуб Еделвайс, който също беше тръгнал за хижата с цялото си семейство.
Разстоянието го взехме за точно 3 часа.

Хапнахме по един бърз боб и с Явор тръгнахме към Голям Мечи връх, който се намира над хижата да проверим как са условията за ски. Ходехме трудно, защото боба в стомасите ни тежеше.

Набързо преценихме, че днес не е деная за качване до върха и когато стигнахме на средата на пътя решихме да се спуснем обратно. Махнахме коланите и аз се пуснах първи. Беше божественно отдолу твърдо, а отгоре 15 см. мека пудра. Ските се пързаляха меко и нежно, а съчетано с прекрасния залез, удоволстието беше пълно. Спрях да изчакам Явор и да направя някоя и друга снимка.

Не чаках дълго и той се появи. Имаше прекрасен стил на карана и за мен беше удоволствие да го наблюдавам как владее ските в мекия сняг.

Той ме подмина и продължи надолу към хижата, аз прибрах фотоапарата и тръгнах след него. За броени минути стигнахме хижата, а там Петя вече беше запалила печката и ни чакаше. Събухме обувките и поседнахме край бумтящата печка да обсъдим положението.
Починахме, утвърдихме плана за следващия ден и отидохме да хапнем по един омлет при хижарката.
На следващата сутрин ни събудиха първите слънчеви лъчи. Хижата е построена на такова място, че още в ранни зори слънцето я огрява и затопля. Закусихме набързо и всеки се зае да си оправя инвентара.

В хижата се събрахме с още двама наши ФБ приятели Ели и Пепи. И те като нас дошли да изкачат върха и да се спуснат от него. Залепихме коланите и тръгнахме нагоре.

Лека полека се изкачвахме, нямаше за къде да бързаме деня беше пред нас, а и времето беше префектно. Колкото по нагоре се изкачвахме толкова гледките ставаха по-впечатляващи.

Пирин се показа с цялата си прелест иззад билото на вр. Равнец. За жалост през нощта беше духал силен вятър и беше издухал новия сняг като на негово място се беше погазал фирн и лед. Освен това бяха се образували твърди навейки като пера.
След около 50 минути стигнахме върха и свалихме коланите, всички почиваха, но мен не ме свърташе пинах малко вода и се метнах на ските.

Тръгнах надолу като очаквах да е много твърдо, но за мое щастие само под самия връх имаше малко лед, надолу всичко беше омекнало от силното слънце. Спуснах се бързо до хижата свалих ските и седнах на слънце.

Другите дойдоха и се запътихме надолу. Дългия 11 км. път със ските надолу ми се стори много приятен и след 30-40 мин бях на Картала. Натоварихме се в колата и потеглихме към София в очакване на следващия уйкенд.

Денят на големите пъстърви

admin — Thu, 11 Feb 2016 07:49:32 +0000

Здравейте, любители на мухарския риболов и пъстървата. Винаги в сряда ходя на любимата река, така направих и тази седмица, срещата със Стефан беше по тъмно на обичайното място. Взех го и потеглихме към реката. Пътуването мина в приказки за изминали велики времена на биваци, агнета и състезания. След миг бяхме на брега на реката и сглабяхме въдиците с треперещи ръце в очакване на заветните риби , аз щях да ловя на нимфа а той на спининг. Развидели се и ние веднага се пръснахме по реката, аз търгнах нагоре, а той остана да помята на едно доста рибно място известно от минали години с едрите си риби. Подавах на всяко перспективно място, но рибите не бяха активни имах само едно леко почукване от една дребна риба и дори не си направих труда да я засека. Облових тази част от реката, която не е много дълга, но миналата година даде едни от най-големите риби за сезона, уви точно днес те не бяха настроени за хранене.Към 8:30 се преместихме по-надолу по реката на разлива на Румянцево с добре познатия на всички „канал“ в горния край на вира. Аз застанах в горната част на канала, а Стефан пое над бента в бавната вода да търси някоя баба пъстърва.
Облових всеки сантиметър от горната част, но без резултат и се спуснах надолу по „канала“. Вече почти се бях отчаял когато дойде първият удар, рибата ми взе агресивно, след засечката направи хубав скок над водата и вместо да се гмурне обратно прекара останалото време от борбата на опашката си на повърхността на водата все едно беше навита на пружина. Рибата беше красив мъжкар но сравнително дребен около 30 сантиметра.

Бързо го снимах и го пуснах обратно във водата.
Спуснах се по-надолу по течението и заметнах нимфите, последва мощен удар и след него чух мъркането на аванса на макарата. Рибата стоеше на дъното и не искаше да се покаже само усещах мощните и напъни, и точно в този момент влакното ми се оплете в макарата…… вече ми се беше случвало такова нещо с голяма риба на куката и не се паникьосах. С едно движение разглобих макарата и разплетох влакното, докато държах линията опъната, така че рибата да не може да се откачи. Сглобих макарата и продължих борбата, рибата като че ли изобщо не мислеше да се предава! След още няколко силни напъна излезе на повърхността и се предаде, кепчосах я и видях че е хубава балканка около 45-46 см. Последва задължителната фото сесия и рибта беше освободена в цветущо здраве.

Точно пуснах рибта и се появи Стефан, хвана ме яд, защото не го видях, че идва за да ми направи хубава снимка с рибата. Оказа се, че и той е хванал една 50-ка в тихото, но си е счупил въдицата и не след дълго тъгнахме към Луковит да търсим магазин за да си купи друга с която да лови докрая на деня. Върнахме се и спряхме на моста в Румянцево. Там хванах още три-четири дребни риби, които дори не заслужават внимание.
След като обядвахме тръгнахме нагоре, но мен ме теглеше към едно място където на откриването видяхме една огромна риба да събира емърджари. Минавайки покрай мястото аз спрях да я пробвам. На второто замятане линията спря, засякох и борбата започна рибта полудя тръгна нагоре по течението като мяташе глава като луда, после се опита да се завре в едно дърво, но аз я понапънах и не и позволих. Борбата продължи поне десетина минути,когато най-накрая се предаде я кепчосах безкомпромисно, беше красив мъжки екземпляр с хубава жълта окраска, който след премерването се оказа 56 см.

И така за един ден ни клъвнаха три риби около 50-тте сантиметра и двамата бяхме на мнение,че няма какво повече да искаме от реката и поехме към София зашеметени и доволни от деня на големите риби.

Мечтания преход през Трионите

admin — Sat, 14 Nov 2015 09:58:50 +0000

Здравейте,от доста време исках да мина по маршрута Боровец-вр.Мусала-Трионите-вр.Малка Мусала-вр.Иречек-вр.Дено-хижа Чакър Войвода. Един хубав ден с моя приятел Мартин решихме да го направим най-накрая.
Тръгнахме от Боровец в 8:00 и след по-малко от два часа бяхме на хижа Мусала.

Там починахме малко и потеглихме към върха. Вървяхме с доста добро темпо, защото и двамата бяхме в страхотна форма.

В 11:30 съпихме на върха, там заварихме Цветан Цеков и Румен Радев. Седнахме при тях за половин час да починем и да си побъбрим малко.
Срещу нас се бяха изправили гордо Скакавците.

Починахме добре и потеглихме към Трионите.

От там се разкри хубава гледка към Маричиния циркус ,в който се намират Маричините езера, които дават началото на една от най-големите реки в България, Марица.

Тионите са скално образувание по билото между върховете Мусала и Малка Мусала, по тудност някой го сравняват с Кончето в Пирин.

От края на Тироните започва леко изкачване към вр. Малка Мусала.

От Малка Мусала се разкри страхотна панорама към заслон Ледено езеро и Алековите езера.

От там продължихме към вр. Иречек по скалното било.

Тъкмо стъпихме на върха и задуха силен северо-западен вятър, който ни принуди да побързаме с снимките .

От вр.Иречек следваше леко спускане към скалното образувание „Сфинкса“ и от там следваше плавно изкачване към вр. Дено.
Докато стигнем до върха вятъра толкова се усили, че вече едвам стояхме прави. Добре,че слизахме надолу към хижа Чакър Войвода и щяхме да се скрием в горския пояс.

На хижата ни чакаха нашите приятели от дружеството, които трябваше да подготвят трапезата.
Пътеката към хижата минава покрай вр. Шатъра, след това пресича местността Сладката вода и подсичайки склона се спуска в хижата. Там ни очакваха с нетърпение, веднага ни настаниха на масата и започнаха да ни разпитват.

Целия маршрут с почивките ни отне точно 9 часа. Бяхме доста уморени, но доволни, че сме изпълнили мисията успешно.
На следващия ден станахме рано и поехме към колата. Така приключи едино прекрасно преживяване в любимата ни планина.

Поздрави !

Екскурзия до Чаирските езера

admin — Sun, 19 Jul 2015 19:35:57 +0000

Здравейте, в средата на юли месец бях поканен да се включа в една много интересна риболовна екскурзия. Групата не беше голяма бяхме общо 7 човека,от които 4 бяхме стари дружки.
Тръгнахме от София рано тъй като имахме доста път. В моя джип пътувахме аз, Радо Акулата, Пепи и Иво, а в другата кола бяха Лъчо, Левката и една тяхна приятелка. Идеята беше да оставим колата на Лъчо в Банско и от там да продължим всички с джипа до хижа Демяница, и от там пеша към Чаирските езера. Така и направихме оставихме колата на едно безлюдно място в Банско и се натоварихме всички в джипа.Отбихме се от асфалта по черения път за хижата малко преди „рибарския завой“ от където по принцип започва офроуда, но сега с учудване установихме, че пътя е разширен и подравнен до толкова, че и с обикновен автомобил би било възможно да се стигне до горе. Единственното по-екстремно място бяха двата камъка точно преди хижата, но машината се представи отлично и преминахме без проблем.

Пресякохме реката и оставихме джипа на едно подходящо място в гората така, че да не пречи на движението. Всички слязохме и започнахме да се оправяме за предстоящия преход, това беше добре дошло за пиринските комари, които само това чакаха и ни нападнаха със страшна сила. Това така ни мотивира, че след няколко минути вече ходехме нагоре с бърза крачка. Насторението беше на макс, не бяхме се виждали отдавна и имахме много да си разказваме.
Пътеката за Чаирските езера започва от хижа Демяница, продължава покрай теаците на едноименната река и когато навлезе в Превалския циркус се отделя от тази за Тевно езеро като завива надясно и минава по десния бряг на Третото превалско езеро, изкачва се нагоре и пресича билото през Винарската порта, от там се спуска в посока хижа Беговица.

Винарската порта

Първото езеро, което се вижда от портата е така наречения Пиринския бъбрек.

Пирински бъбрек

От него се спунахме надолу по пътеката и не след дълго отлявата ни страна се появи езерото, на което щяхме да ловим. Цялото беше обрасло с клек през който се върви още 40 мин. Който си мисли, че ще намери пътеката мога само да му кажа, че Лъчо беше ходил и пак се лутахме 1:30 мин. докато я уцелим ! Има много места в клека, които приличат на пътеки, но стигат до някъде и от там пътя е само назад.

Началото на пътеката

Най-накрая след повече от два часа, откато се отклонихме от основната пътека за х. Беговица излязохме от клека на десния бряг на езерото. Има само едно место на цялото езеро, на което могат да се опъват палатки и то ние събрахме едвам три, а Левката спа като истински трапер в чувала на открито. Докато опънем палатките и оправим бивака стана 17:00 и тук там по повърхността на езерото започнаха да се виждат типичните кръгове от мухуващи балканки. Веднага се хванахме за въдиците и се пръснахме по бреговете в търсене на чисти места за риболов, защото клека така беше обградил езерото, че намирането на такива места беше доста трудно. Рибите се хранеха, но не бяха много активни, защото точно беше преминал периода на летящите мравки, в който се хранят целодневно на повърхността. Въпреки това успяхме да хванем няколко хубави риби, като предимно излизаха на булдо, но Лъчо успя да хване и на шнур.

Вечерта дойде неусетно и всички се събрахме около огъня, чашките с ракийка дрънкаха весело и настроението се повиши. Радо по традиция запя македонски песни и на нас не ни оставаше нищо друго освен да слушаме и да се наслаждаваме на пиринската идилия.
На сутринта станахме, закусихме набързо и отново се настанихме на местата си от предишния ден. За жалост рибите бяха още по-неактивни и вече кълвяха само много навътре на булдо. На мен ми дръпна една на шнура, но беше толкова предпазлива, че едвам я усетих. Момчетата хванаха още няколко риби на булдата и така осигуриха вечерята на всички.

Вечерта беше изпълнена с приятелски дух и майтапи, което ме накара да се върна във времената, когато рибите не бяха застанали между хората и всички се забавлявахме много !
На другата сутрин събрахме бивака и оставихме място така както го бяхме заварили. Бавно потеглихме през клека с идеята пак да се върнем когато рибите са по-активни и да им отмъстим. Когато се върнахме на пътеката за Тевно езеро решихме да се отбием до Горното Валявишко езеро за да помятаме малко и там. Езерото беше с високо за сезона ниво, но там пък не видяхме дори и една риба, явно бяха се отдали на заслужена почивка.

Горно Валявишко езеро

Слизането беше значително по-лесно от качването и за малко по-малко от 2:00 стигнахме до джипа. От там надолу беше ясно…..връщахме се в света на колите, моловете и изкуствените мигли, кошмар който преживявам всеки път когато си тръгвам от планината.

Първи уйкенд в планината с моя син Пепи

admin — Mon, 15 Jun 2015 08:13:20 +0000

Здравейте, в началото на юни месец с група приятели(Веско,Жана И Велко) решихме да посетим Рибните езера в Рила. Прогнозата за времето беше обнадеждаваща и аз реших да взема сина ми Пепи. Той беше само на три и половина и за него това щеше да е първия бивак с палатки във високата планина. Вечерта преди да тръгнем му казах,че ще идва с мен и той се въодушеви и се започна едно приготовление извади си раничката натъпка я с дрехи, извади си обувки, спазари се с майка си тя да му даде нейния спален чувал защото той си няма още негов.
На другия ден натоварихме всичко в джипа и потеглихме към Рилския манастир. Пътуването мина в практически уроци по планинарство и ядене на сладолед. Проради факта че всички бяхме на работа търгнахме сравнително късно и съответно пристигнахме на изходната точка в 21:30 ч. точно на залез слънце. Веднага обясних на малкия планинар, че ще трябва да ходим на челници, но това вместо да го притесни го въодушеви още повече.

След три часа ходене из мучурливи треви и пътеки стигнахме мястото определено за бивак. Бързо разпънах палатката, защото видях, че на Пепи му се спи, тъкмо оправих всичко и той се появи на входа на палатката. Събу си обувките, вмъкна в чувала и след секунди вече спеше.
На другата сутрин се събудихме рано освежени от чистия планински въздух, изпълзяхме от палатката и останахме поразени от невероятната гледка която се разкри пред нас.

Измихме си очите и зъбите в езерото и седнахме на закуска. След закуска тръгнахме да ловим риба аз мятах на блесна защото имах информация от приятели, че кълват хубави риби. Обиколихме езерото, но без резултат и неусетно стана време за обяд. Всеки извади храна и направихме трапезата.Малкия юнак се нареди на първия ред, явно гладен от сутрешната обиколка.

Точно хапнахме и се появиха черни дъждовни облаци, не след дълго първо се чу далечния тътен на падащите мълнии а след това усетихме и първите едри дъждовни капки(синоптиците пак не познаха).
Точно се прибрахме в палатката и бурята ни връхлетя с пълна сила. Духаше силно и валеше като из ведро, а мълниите падаха по високите части на планината със страшен тътен. Въпреки това малкия планинар изобщо не се притесни, мушна се в спалния чувал на мама и заспа като къпан, а пък аз зачетох книжка.
След няколко часа бурята отмина и остана само мократа трева и спомена от нея. Идваше време за вечеря и трябваше да се запали огън за пържолите. Всички заедно решихме да оставим тази задача на Пепи. С малко помощ от страна на Веско той се справи безупречно, та даже помогна и за печенето на пържолите.

Вечерта беше студена и влажна. Едвам дочахме слънцето да се скрие и се прибрахме по палатките.
На сутрината аз се събудих по-рано от Пепи и без да го събудя се измъкнах от палатката, взех въдицата и започнах да облавям нашият бряг с надежта да уловя някоя петниста. Това малко разсърди малкия планинар и когато се върнах в бивака го заварих така:

Времето летеше, обядвахме и сгънахме бивака на бързо защото ни чакаше път. Пътеката не беше трудна, но на едно малко дете като Пепо сигурно му се струваше все едно покорява Еверест.
След два часа бяхме обратно при джипа, натоварихме се и поехме към дома. Бойното кръщене на моя син бе направено, като за първи път се представи добре и аз бях доволен. Така приключи неговия първи уйкенд във високата паланина.

вр. Мусала зимно изкачване

admin — Sun, 22 Mar 2015 13:00:39 +0000

Здравейте, с група туристи от Македония март месец направихме зимно изкачване на вр. Мусала. Тръгнахме от Боровец в петък с кабинковия лифт и вечерта преспахме на хижата. Идеята беше другия ден да атакуваме върха и да спим горе в метеостанцията при Росен. Прехода до хижата беше много приятен, защото имаше около 3 метра сняг и всичко беше мекичко и пухкаво.

Спахме в старата част на Хижата която беше почти затрупана от сняг и се влизаше през един тунел изкопан от хижарите.

Вечерта седнахме да хапнем в столовата и аз останах очуден от количеството храна което носеха нашите гости.

На следващия ден слънцето и синьото небе зарадваха очите ни. Закусихме и тръгнахме към върха.

Времето беше приказно и доста хора бяха търгнали нагоре, на въжето имаше задръстване.

Изчакахме навалицата да се качи и тръгнахме нагоре. Снегът беше пухкав и затъвахме до над коляно, но въпреки това след час бяхме на върха.

Роската ни настани и всеки започна да се забавлява по своемо. Едни се снимаха, други пиеха ракия, а ние с Добри настройвахме техниката. Бяхме се качили с идеята да снимаме залеза, нощното небе и на сутринта изгрева. Времето летеше, слънцето взе да пада все по-ниско и по-ниско, време беше. Взехме апаратите и излязохме навън. Залеза беше фантастичен и ни позволи да направим хубави снимки.

Лека полека слънцето съвсем се скри и температурите паднаха драстично. Ръцете и носа ми замръзваха а с ръкавици трудно се борави с апарата. Прибрахме се вътре да се сгреем и да изчакаме нощта.
Към 22:00 опитахме отново и звездното небе се разкри пред нас.

Поснимахме, но батерийте на фотоапаратите не издържаха на студа и се наложи да се приберем на топло.На другата сутрин станахме в 6:00 и веднага излязохме навън.Денят се пробуждаше, беше много студено, но тихо.

Постепенно слънцето се показа.

Направихме по няколко стотин снимки и влязохме да закусим.
Тръгнахме надолу по въжето един по един обурудвани с котки и пикели, защото мекия сняг от вчера се беше втвърдил и беше доста хъзгаво.

Всички се събрахме на заслона Ледено езеро и заедно тръгнахме надолу към Маркуджик 3, а след кратка беседа продължихме по Мусаленската пътека към Боровец.
Взехме си довиждане с нашите македонски приятели и поехме към София.

Откриване на новия сезон за риболов на пъстърва 2015 год.

admin — Sun, 01 Feb 2015 18:03:25 +0000

Здравейте, днес по традиция се проведе поредното събиране по случай откриването на новия сезон за риболов на пъстърва.Тази година с Васко Панов решихме, че ще бъде много по-добре да бъдем всички на едно място.Сбирката беше подплатена с традиционната рибена чорба, миризма на скара и много приятелска обстановка.За разлика от миналата година се събрахме над петдесет човека познати и приятели и най-вече колеги от Спининг Клуб Стари Видри от който съм част и аз.Благодаря на всички за уважението и дано догодина се удвоим !

хижа Яворов-Кончето-хижа Вихрен

admin — Thu, 14 Aug 2014 12:59:54 +0000

Здравейте, в началото на Август месец с жена ми тръгнахме на този преход. Качихме се с джипа до хижа Яворов където бяхме посрешнати от прецедателя на разложкото дружество Радко. С него се разбрахме на следващия ден ние да тръгнем сутринта от хижата и следобед той да дойде да ни вземе с буса от хижа Вихрен. С Радко ме свърза Станислава, членка на дружеството в Разлог и моя съкурсистка от курса за планински водачи. Хижа Яворов е разположена в местността Поляните на река Разложки Суходол. Представлява масивна двуетажна сграда с около 70 места за спане със собствени санитарни възли и бани. Ресторанта на хижата е на много добро ниво и всичко е много вкусно.

хижа Яворов

Тази хижа е изходен пункт за няколко туристически обекта, хижа Вихрен(през вр. Вихрен)-10.00 часа, хижа Бъндерица-8.00 часа, заслон Кончето-4.30 часа, хижа Предел-5.30 часа, Стъпалата и др.
На следващия ден рано сутринта двамата с Миша поехме нагоре към вр. Разложки Суходол. След около 40 минути видяхме отляво Стъпалата.

Стъпалата

Когато се качихме още по нагоре пред нас се разкри гледка на „морето от облаци“, което покриваше котловината.

Морето от облаци

Не след дълго стигнахме билото, от тук следваше подсичане на няколко върха(Разложки Суходол,Каменитца, Баюви дупки и Бански суходол) за да излезем на Кончето.

На билото

Гледките бяха фантастични и трудно можеше човек да откъсне поглед от тях, за това често спирах и снимах.

Мраморното било на Пирин

Когато приближих с фотоапарата ясно се различаваше седловината Кончето.

Кончето

В далечината се виждаше връх Каменица.

вр. Кменица в далечината

Лека полека стигнахме до въжето. Извадихме седалките и прусиците и се подготвихме за закачане към металното въже.

Осигуровката е важна

Осигуровката е важна колкото и някой да я подценяват. Доста хора са намерили смъртта си точно тук на Кончето и точно защото не са били осигурени. От лявата страна е отвесна пропаст, а от другата 60 градусова гладка скала, която завършва в долината на река Влахина.

Отдясно на Кончето

Дори и мойта жена щеше да пострада когато при изкачването към въжето стъпи на шепа малки камъчета, подхлъзна се и само бързата ми реакция да я хвана за раницата предотврати нещастието. Отърва се с ожулено коляно и уплах. В този момент се проклинах, че оставих въжето за свръзка в хижата. Въпреки това тя продължи нагоре и стигна до въжето без повече проблеми.

Миша на Кончето

От там продължихме по пътеката на самото Конче, която на момети става 30 см. широка.

По Кончето

След Кончето подсякохме вр.Кутело и излязохме на спускането към премката от северната страна на вр. Вихрен.

вр. Вихрен от север

На самата премка седнахме да хапнем защото и без това бяхме по-бързи от предвиденото. Хапнахме ядки и по някоя вафла защото ни чакаше още изкачване, а на пълен корем трудно се катери. След седем часа и десет минути от тръгването ни от хижа Яворов бяхме на върха. От тук надолу ни чакаше само слизане към хижа Вихрен.

На вр. Вихрен

След 9 часа акустирахме на хижа Вихрен, Радко вече ни чакаше, натоварихме се и тръгнахме към хижа Яворов където беше джипа. По пътя си говорихме за проблемите с БТС и дружествата ни и отнесени от разговора неусетно се озовахме на хижата. Взехме си довиждане с Радко благодарихме му за всичко и поехме по пътя надолу към цивилизацията.

Откриване на пъстървата 2014 год. река Златна Панега

admin — Mon, 03 Feb 2014 16:21:18 +0000

Здравейте, като основоположник на организираните откривания и тази година не изневерих на традицията. Въпреки прогнозата за много ниски температури с мойте приятели и колеги от клуба отново решихме да открием на река Златна Панега като прекараме уйкенда на открито . Станах рано в петък,приготвих една теджера шкембе, натоварих багажа и жената в джипа и към 13:30 потеглих към реката .Там имах среща с риболовната машина Иван Кънчев, с който щяхме да организираме бивака,огъня и всичко нужно за приятно прекарване на откриването.Пристигнах първи и веднага се заех с опъването на шатрата .Не мина много време и се появи и Ваньо, който донесе дървата за огъня.Бях изненадан колко много сняг има на реката, може би три пъти повече от колкото в София. Веднага седнахме да изпием по ракия както повелява традицията. Ракията беше ледена защото минусовите температури си имат и свойте предимства. Постепенно температурите паднаха значително и дойде време да пробваме новата печка предвидена да топли шатрата .Печката беше просто една надупчена тенекия от сирене,но благодарение на нея термометъра в шатрата показа 21 градуса при външна температура -17 .

Когато станах на другия ден Ваньо вече беше запалил огъня.Стоплих по едно шкембе и се заехме да правим рибената чорба.Лека полека започнаха да се събират приятелите. Времето летеше неусетно право пропорционално на изпитото вино! Смогчето беше назначен за огняр и се справяше със задачата повече от перфектно,огъня гореше а супата вреше и ухаеше страхотно.Скарата също зае мястото си до котела и празника започна.Виното се лееше с литри, усмивките по лицата на момчетата сгряваха сърцето ми за пореден път а и риболова по реката също не беше лош, който лови хвана, но не и аз.Все някой трябваше да се жертва и да се грижи за доброто настроение на гостите.Лека по-лека хората се разотидоха и останахме само аз,Михаела,Ваньо,Мънков,Пампо и няколко месни момчета.Пихме вино до късно говорихме си за реката,рибите в нея и как тя би могла да храни и трите села по течението и.Така премина тазгодишното откриване на пъстървата,искам да благодаря на всички присъствали :Зандера,Миша,Сашо,Кентавъра,Ицето,Смог,Мънков,Гетов,Ники Славов,Колето,Бенди,Дедо Данчо,Ники,Рони,Ваньо,Ники Джазмена,Злати,Кало,Цецо,Тео и баща му,Сашо от Петревене и др.

Поздрави и наслука.

Руското състезание за връзване на мокри мухи 2012

admin — Wed, 08 Jan 2014 08:09:39 +0000

Здравейте, приятели 2012г. бях поканен да участвах в едно много интересно състезание за връзване на мокри мухи. Всеки участник трябваше да върже по 22-ве еднакви мухи и щеше да получи 22-ве различни от другите колеги. Представям ви мухите на руските колеги, които за мен бяха много интересни и мисля, че ще бъдат интересни и за вас .