Майска снежна приказка 2012
Здравейте,миналата седмица от 12 до 19 май бях в Босна с моя приятел Станислав Мънков и група риболовци от Дания .Още с приближаването ни към с.Рибник времето се влоши и започна да ръми лек дъждец .В селото пристигнахме късно през ноща защото трябваше да посрещнем нашите гости на летището в Белград към 20:00 .Oт там до реката има още пет шест часа шофиране .Къщата която Стан беше запазил беше невероятно красива и беше направене на правилното място, точно над реката срещу бунгалата .

На сутринта станaхме с надежда времето да е по-добро, но уви не беше така дъжда продължаваше да вали а температурите бяха паднали значително .Въпреки дъжда и след обилната английска закуска всички си сглобихме въдиците и нагазихме в реката под самата къща, защото там всъщност е едно от най-добрите места за липан по реката.Аз тръгнах нагоре по течението да проверя дали има стари и дебели липани в началото на вира.Още докато ходех към мястото от което щях да почна да ловя изплаших един доста едър липан което значеше, че липаните са си там и всичко зависи само от мен.Нагазих в реката и не след дълго забелязах под мен една риба дръпнах се назад без да я уплаша и леко и подадох малката фазанова нимфа рибата веднага я забеляза и когато нимфата минаваше покрай нея видях как тя мръдна леко и заякох.Рибата се хвана и започна да се бори като обезумяла. Тя не пропусна да ми покаже познатите липански номера за да се спаси, но куките ми бяха Тиемко а влакното Сънлайн и шансът и не беше голям .Не след дълго се премяташе безпомощно в кепа ми .Пуснах я бързо и продължих да ловя докато вадех рибата забелязах още няколко добри липана да влизат навътре в течението .След няколко замятания хванах още една риба и една откачих и стана време за обяд .Спрях да ловя и тръгнах към ресторанта на „Фирмата“ там беше Мънков с нашите гости от Дания.Хапнахме пихме по някоя ракия постоплихме се и се върнахме в реката там ситуацията не се беше променила много рибите си кълвяха, но за наша изненада дъжда започна да се обръща на сняг .След половин час снега толкова се засили , че едвам виждах Стан който беше на петдесет метра под мен, тогава реших, че е станало време за една вилямовка пред камината и тръгнах към къщата .

На следващия ден се събудихме с 5 см. снежна покривка, лек дъждец и януарски температури, но за сметка на това реката не беше мръднала и сантиметър.Аз пак тръгнах нагоре към началото на вира, там хванах няколко бързи риби на нимфа и рибите спряха да я взимат, смених няколко нимфи но без резултат и тогава видях първата риба хранеха се под повърхността на водата и събираха емърджери но без да си показват гръбчетата .За моя радост кутията ми беше пълна с емърджъри в различни цветове и размери .Веднага сложих един и подадох на рибата която се дигаше най-близо, рибата атакува мухата стръвно и се закопча добре .Извадих я сравнително бързо рибата беше липанче малко над педя . Откачих рибката и продължих да ловя, рибите се активизираха все повече и повече хванах още няколко липанчета със същия размер на емърджер и по повърхноста на водата се появиха първите еднодневки.В миг рибите превключиха и започнаха да ги събират като луди веднага извадих и смених емърджера с еднодневка същия цвят и започнах да хващам буквално всяка риба на която хвърля.В този мометн си спомних една реплика на Стан „ако уцелиш правилната муха хващаш всяка риба която се вдига „.Риболова беше повече от прекрасен защото всички риби в реката се хранеха активно.Хванаха се и няколко добри балканки които се бореха много силно почти като липани .На връщане към къщата срешнах няколко от нашите гости оказа се, че те не успяваха да хванат риби на суха муха.Дадох им по някоя муха от тези на които лових рибите и не след дълго почнах да чувам от терасата на къщата радосни викове fish,fish което значеше, че мухите които им дадох работеха перфектно .Не след дълго всички се върнаха и поехме към ресторанта да хапнем мешано месо, пържени картофи и каймак.

На третия ден решихме да се качим нагоре по реката за да не ловим три дни на едно и също място, но когато стигнахме моста в селото видяхме, че реката е повишила нивото си и леко е замътила .Въпреки това решихме да пробваме на нароченото място защото то беше по-нагоре по течението и там реката може да не е толкова мътна, така и беше.Хванахме няколко риби, но мястото беше трудно за риболов в момента защото нивото беше малко по-високо от нормалното, течението беше доста силно и рибите се дигаха чак на другия бряг.Не след дълго нашите гости ни помолиха да слезем надолу по реката .Върнахме се в къщата хапнахме домашна пилешка чорба и всички пак се върнаха в реката. Скоро забелязах,че тя продължава да се покачва .До вечерта вече се беше качила с 25-30 см в отвес.Легнахме с идеята на другия ден да ловим на Плива .

Сутринта като видяхме Рибник бяхме сигурни, че ще ловим на Плива, защото на Рибник беше избил карста и тя течеше кална.Натоварихме се в буса и тръгнахме към Шипово .В момента в които видях Плива разбрах, че ще има риболов.Реката беше такава кавато я оставих есентта бистра и ниска .Още не бяхме стигнали до ревира и Стан видя една риба да се вдига това ме накара да настъпя газта .Пристигнахме при мойте приятели Лола и Йова които са собственици на кръчмата на брега на реката в което ядохме през цялото време.Йова разбира се ме посрещна с малка чашка ракия която изпих докато поръчвах закуската.Лола е чудесна готвачка а това съчетано с ползването на само и единствено домашни продукти спомага за уникалния вкус на всички ястия там.Закуската представяваше няколко големи чинии бъркани яйца с домашен салам, печено свинско което се сервира студено,каймак,ущипци и домашен хляб.Нахранихме се обилно и започнахме да ловим,денят беше облачен но като по чудо не валеше дъжд.Нагазих под самата кръчма и на бързо хванах две-три пъстърви .Видях,че повечето риби които се дигаха там бяха дребни пъстърви и се преместих за да не ги бода излишно а и аз търсех големите липани от есента .Тръгнах нагоре и хванах няколко добри риби на суха муха, но след десет минути заваля дъжд който продължи доста вереме и само аз останах в реката.Нагазил до кръста във водата продължих да замятам на липаните които все едно ми правеха на пук и скачаха по мухата ми но не хващаха .Във промеждутаците на дъжда успях да хвана риби и на суха и мокра муха а след спирането на дъжда напипах в една дупка три доста едри риби и успях да хвана две от тях на нимфа.Върнах се в кръчмата умрял от студ и гушнах печката ,там заварих част от нашите гости на които също им беше студено .Йова като ме видя веднага извади ракията и мезетата и нещата тръгнаха в съвсем друга посока.На връщане буса кара Мънков защото аз а и другите не бяхме в състояние да караме.Прибрахме се в Рибник и отидохме в ресторанта да пием по една кола.

На другия ден пак бяхме на Плива,но още с приближаването на реката видяхме, че и тя се е качила и е замътила а това не беше хубаво защото това беше последният ни вариянт за риболов .При пристигането ни при Лола видяхме, че реката се е качила, но става за риболов рибите се хранеха а това беше добре за нашите гости и риболва като цяло.С Лола се бях разбрал да сготви боб с пушена пъстърма а с Ацо се бяхме разбрали да правим барбекю при него .Предвид фактите и това, че ми беше малко лошичко от предната вечер реших да не ловя този ден и се отдадох на пиене на бира, обръщане на шишове и снимане.

Последния ден за първи път видяхме слънцето и синьото небе .Ние бяхме щастливи да видим слънцето, но то беше пагубно за риболова рибите не бяха толкова активни както когато беше облачно, скачаха за доста кратък период от време и аз успях да хвана само две пъстърви на суха муха и две малки липанчета на нимфа. Това беше и риболова ми този последен ден.За сметка на това Лола и Йова пак ни нахраниха повече от добре .Този ден ни бяха приготвили местния специялитет месо из под сач .

На следващия ден рано сутринта тръгнахме за България защото нашите гости трябваше да са на летището в Белград в 12:00 така и приключи поредният ни риболов в Босна и Херцеговина.Искам да благодаря на моя френд Стан Мънков и на цялата група от Дания за чудесното прекарване в този истински рай за мухарския риболов.










































































































Вашият коментар