Здравейте,  приятели. Реших да ви разкажа едно старо, но доста интересно приключение в истинския рай за всеки фен на мухарския риболов, река Рибник.

Всичко се случи в далечната 2008 година. Четирима приятели решихме да посетим Босна и Херцеговина и по специално мухарския ревир на река Рибник. Тръгнахме от София към 18:30 българско време с идеята да пристигнем към 6:00-6:30 сутринта и веднага да започнем да ловим, защото всички не бяхме спали от няколко дена в очакване на срещата с реката. Групата се състоеше от моя милост, доктор Мишо, Жорката Прасков и Данаил Пантазиев. През целия път никой не мигна говорехме си само за реката и за рибите в нея, вадеха се кутии с мухи, макари, шнурове и като че ли само малките размери на колата не позволиха на моите приятели да разпънат някоя мухрка и да помятат. Пътуването мина неусетно и точно към 6:00 бяхме пред вратите на офиса, в който се продават разрешителните, обаче човека, които отговарше за тях още не беше дошъл на работа. След няколко минути той дойде, запознахме се, казваше се Душко. Купихме си разрешителни и тръгнахме да търсим къде да ловим. Спряхме на моста на селото срещу заведението Алаз където бяхме изпретени от Душко да търсим стай за спане. Попитах сервитьотката дали има къде да спим а тя ми отвърна, че нямало проблем имали стай и да сме ходели да ловим докато не е станало жега. Така и направихме след няма и пет минути вече бях в пълно бойно снаражение и глетах тъпо огромните пъстърви и липани от моста. Влязох в реката от моста надолу и още с влизането ми във водата пред краката ми избягаха няколко добри риби, което ме навя на мисълта че риболова ще бъде лесен, но уви не беше точно така. Аз бях тръгнал за липан и въобще не държах да ловя пъстърви, но босненските липаните се оказаха доста претенциозни риби и въпреки, че хванах два три те не бяха основния ни обект на риболов в този ден, основния обект бяха пъстървите ловихме балканки с невероятени цветове от патешко жълто до тъмно зелено и то само на суха муха. Хванаха се доста риби като имаше и добри по над 60 см.

Ловихме общо три дни на Рибник. Първия ден ловихме в самото село, около моста над и под него. Втория отделихме на трофи зоната на реката, в която имаше огромни американки. Аз имах честта да хвана десет риби за деня, една от които беше над два килограма и за моя радост доктора ми беше направил клипче как я вадя, което ще видите по налоу. Там риболова беша също на суха муха и интересното беше, че рибите бяха много активни и събираха огромните каменарки които от време на време падаха на повърхността и не искаха почти нищо друго. В началото смених доста мухи, но при подаването на един доста едър ручейник успях да хвана най-малката риба за деня, която беше около 45 см. След това като видях с какво се хранят рибите се отчаях, защото нямах такава муха в кутиите, но за щастие Чичо Доктор беше купил от местния връзвач Блаже  точно копие на тези каменарки. Без много да му мислим ги разделихме и всеки започна да мята трескаво във водата. Рибите бяха огромни от 45 см. до 65см. много силни и всичките много харесваха имитацията на каменарката,  взимаха я с страхотен плясък, развиваха много аванс и кефа беше невероятен. Даже на седвашия ден имах синина на палеца от опитите да задържа макарата при бясното развиване на аванс .

Третия ден реших да посветя на липана и да не се разсейвам с пъстърви. Още предишната вечер седнах и си вързах няколко майски мухи, на които съм ловил риби навсякъде където съм ходил и тук тази муха доказа колко е ефективна може би защото е много добра имитация да истинската еднодневка . Рибите, които хванах не събираха мухи по повърхността, но когато тази муха минеше над риба тя я преследваше като куче докато не я изяде. Успях да хвана три риби, които бяха между 30-40см. Не бяха най-големите, но аз бях доволен, защото докато моите приятели ловяха балканки аз успях да хвана рибата заради която минах 800км. Толкова ми беше кеф, че спрях да ловя и седнах на Алаз да изпия едно Еленско Пиво и да погледам реката. Не след дълго дойдоха и мойте френдове превъзбудени първо, защото бяха ловили адски добре и второ, защото Пантазиев беше закачил Доктора с мухата за предмишницата. Операцията по изваждането на мухата я направих аз.  Всичко мина гладко, Доки се държа мъжки и мухата отново се завърна в кутията на нейния собственик. Пихме по бира, хапнахме и потеглихме към къщата, в която спяхме да си подредим багажа, защото на следващата сутрин трябваше да напуснем това прекрасно място и да поемем към голямата река Дрина, за да видим какво правят тамошните липани. На другата сутрин станахме погледнахме реката за последно пихме кафе и тръгнахме така завърши нашето първо посещение в Босна и Херцеговина .

Be Sociable, Share!

•