Здравейте, приятели с моя приятел Стани Манков имахме удоволствието да посетим Словения за да гледаме таз годишното световно първенство по риболов с изкуственна муха и да половим малко по реките там.На 03.06.2012 рано сутринта тръгнахме от София.Някъде по средата на пътя ако не се лъжа в Хърватска подминахме софийски ван рено в който се оказаха нашите приятели и колеги от клуб Хеч- Драго,Доктора и Ради Палазов които пък бяха тръгнали за Босна .Спряхме на една бензиностанция да си кажем „Евала“ и газ към Словения, че ни чакаше още много път.

Словения ни посрещна стряскащо подредена и красива както винаги.Нещата които бяха направили за времето през което не бях ходил там бяха адски много и ми е трудно да ги опиша затова ще кажа само, че всичко беше чисто ново и поддържано.Селото към което пътувахме беше Бохинска Бистрица, там в местния петзвезден Еко хотел бяха настанени  състезателите .Нашата цел беше да погледаме и да помагаме на хърватския тим, защото в него имахме приятели а и да половим малко .Още първата вечер на масата се заговори за таймени по десет кила, за чудовищни липани и пъстърви.Пихме по някоя ракия хапнахме и си легнахме превъзбудени .

На следващия ден станахме, облякохме се набързо и тръгнахме към хотела да вземем Миро които щеше да ни води на някакви места по Сава Бохинка.Миро беше пристигнл в Бохинска Бистрица преди 14-15 дена да тренира за световното и беше доста в час на какво кълве и къде е най-добре да се лови .Той ни заведе на едно място на което беше ловил предишния ден.Реката беше пълна с риби,но болшинството бяха дребни американки които се ловяха като уклей само Миро успя да хване няколко добри липана .Аз тръгнах надолу а Мънков и Миро тръгнаха нагоре.Не след дълго стигнах до един доста интересен вир в който беше пълно с риба имаше американки и липани по над 30 см, веднага подадох нимфата с надеждата някой от липаните да атакува първи, но една 35-ет сантиметрова американка се спусна,лапна нимфата,хвана се и изплаши липана. Хванах още една добра риба в началото на този вир и продължих надолу .Следваше дълбоката и бавна част на вира където бяха и липаните .Още преди да нагазя ги видях те си бяха спретнали малко стадо от 5-6 риби със среден размер 30 см.и седяха в средата на течението.Започнах да им замятам, но те не ми обръщаха никакво внимание.Смених доста мухи, но рибите не ги и поглеждаха. Полудявах от факта, че през цялото време ги виждах как се хранят активно с нещо а не знаех какво е то.Тогава дойде Мънков върза един таен гамарус и хвана една риба, друга откачи и отново ми показа, че човек се учи цял живот.

На другия ден решихме да ловим на река Сава .Станахме и тръгнахме към буферната зона между секрорите защото само там можеше да ловим .Реката ни посрещна леко мътна, но Стан каза, че това и е нормалният и цвят .Започнахме риболова от мястото което Миро ни препоръча след номер петнадесет нагоре по течението .Но от петнайската нагоре реката от нашата страна става недостъпна и местата в които можеш да се провреш през драките са много малко, въпреки това ние намерихме едно такова място .Промъкнахме се през храстите и излязохме на дълбок бързей в чиято пяна се бяха събрали колосално количество американки. Буквално на всяко замятане кълвеше американка около40-сет сантиметра, но ние не търсехме американките и затова се върнахме към по-бавната и разлята част на реката .Преровихме целия участък на нимфа, но не липаните просто не се хранеха, хванахме още няколко американки и това ме накара да сложа стример, малък черен Уоли бъгър с червена глава .За моя изненада още на първото замятане имах удар и рибата се хвана, до последно мислех, че е пъстърва, но като се приближи видях, че това е хубав липан около 40-сет сантиметра здраво закопчан на стримера.За мен това беше изненада защото това ми бе първият липан на стример. Обаче Мънков каза, че това е нормално и, че в Англия със Стоян Филипов са правели целенасочен риболов на липан на стример.Така и прилючи риболова ни на река Сава хапнахме по пица в кръчмето на местния тенис център и поехме обратно към Б.Бистрица.

На другия ден на връщане от реката срещнахме нашият колега и приятел Иван Корхер.Пихме по кафе с него и ни се обади Миро да ходим пак да ловим, облякохме си гащеризоните и след минути вече ловяхме .На Сава Бохинка нещата си бяха по старо му като разлика отчетохме само леко повишаване на нивото на водата .Половихме до тъмно и се прибрахме да спим изморени от целодневния риболов.

Третия ден от сутринта гледахме първенството което беше доста интересно .Секторите бяха огромни и ние с Стан гледахме да отделяме време на по-интересните играчи .Направихме и доста снимки въпреки, че не беше разрешено да се снима.

На четвъртия ден отново оставихме състезателите да се състезават и ние потеглихме на поредното риболовно приключение .Нашата цел този ден беше района на град Толмин или по точно реките Идрица,Бача и Соча.Пристигнахме в града Мост на Сочи които се намира на брега на едноименното езеро.Купихме си разрешителни от една стара гостилница и с пълна газ тръгнахме към реката .Първо мислехме да ловим на Идрица, но проблема беше, че не знаехме каде са добрите места и спряхме до реката на мястото където се събира с Бача под един железопътен мост .Аз веднага направих въдицата и нагазих в вира които беше до самата кола .Още при първото ми замятане последва удар, засякох и рибата започна да се бори много силно, седеше само долу на дъното и не можех да я повдигна .След около 7-8 минути борба скочи и успя да ми скъса, тогава забелязах, че е огромна американска пъстърва.Веднага смених типета от 0.10 на 0,14 и заметнах, последва втори удар на същото място и след десет минути борба рибата влезе в кепа.В момента в който рибата ми клъвна дойдоха проверяващи,хората най-културно ме изчакаха да си извадя,снимам и пусна рибата, разписаха ми билета и си тръгнаха.Малко след това ние решихме да търгнем по река Бача за да търсим митичните липани.Положението на Бача не беше по различно от това на другите реки на които ловихме, и тя беше пълна с американка единственното положително беше, че рибите бяха огромни между 45-65 см. бореха се силно и имаше риба на всяко хубаво място .За един километър по реката хванахме по петнайсетина такива риби .Към обяд стана ужасно топло и ние решихме да обядваме и да се преместим  на р. Соча.Така и направихме хапнахме по един виенски шницел бихме по биричка и тръгнахме да ловим Соча .Намерихме мястото на което ни изпратиха без проблем, но на него имаше пет италианеца които бяха оджапали всичко и продължаваха да джапат в средата на реката.Моят приятел обаче още един път доказа, че е един от най-добрите риболовци които познавам, той успя да хване четири американки и един липан за малкото време което имахме до стъмване а за мен остана само удоволствието да му кепчосвам рибите .

На следващия ден дойде нашият приятел от Босна Александър Джукидж, заедно с него цял ден гледахме първенството и се забавлявахме, смяхме се много, запознахме се с нови приятели и научихме някой от най-използваните техники за риболов в такива условия и още куп други подобни неща полезни за нашето израстване като риболовци .Така завърши и нашето посещение в Словения тази година .Благодаря на Мънков, че пътува заедно с мен и ми търпи магарийте .

Поздрави и късмет !!!

Be Sociable, Share!

•