Хижа Македония пленени от бялата магия

admin — Fri, 12 Feb 2016 12:34:49 +0000

Здравейте, един ден моите приятели Явор и Петя ми се обаха само да ми съобщят, че уйкенда щели да ходят на хижа Македония да пантят и да карат ски. Обаждането им беше информативно, защото знаеха че имам ангажименти, те обаче не знаеха, че на мен ми е много слаб ангела и, че отдавна искам да посетя това място. Затворих телефона и се замислих…… Не ми трябваше много време за разсъждения за да реша, че тръгвам с тях. Отмених всичките си задължения и се обадих на Явор с думите „ти ми разказа играта ,идвам “ !
Тръгнахме в събота около 10:00 за Картала с наточени кантове и пълни раници. Още преди да стигнем хижа Бодрост ни посрещна 10-15 см. прясна пудра. Това повиши настроението ни и вече трепереме в очакване на първия досег със снега.
Оставихме колата на паркинга на лифта, за което заплатихме 6 лв, на охраната въпреки,че лифта на работеше.
Обухме обувките, слижихме си раниците, нарамихме ските и се насочихме към началото на черния път, който водеше към хижата. Разстоянието до хижата е 11 км с 866 метра положителна денивелация. Пътя се изкачва плавно и само на едно място преди хижата има по-сериозно изкачване.
По пътя срещнахме моя стар приятел Христо Христов от клуб Еделвайс, който също беше тръгнал за хижата с цялото си семейство.
Разстоянието го взехме за точно 3 часа.

Хапнахме по един бърз боб и с Явор тръгнахме към Голям Мечи връх, който се намира над хижата да проверим как са условията за ски. Ходехме трудно, защото боба в стомасите ни тежеше.

Набързо преценихме, че днес не е деная за качване до върха и когато стигнахме на средата на пътя решихме да се спуснем обратно. Махнахме коланите и аз се пуснах първи. Беше божественно отдолу твърдо, а отгоре 15 см. мека пудра. Ските се пързаляха меко и нежно, а съчетано с прекрасния залез, удоволстието беше пълно. Спрях да изчакам Явор и да направя някоя и друга снимка.

Не чаках дълго и той се появи. Имаше прекрасен стил на карана и за мен беше удоволствие да го наблюдавам как владее ските в мекия сняг.

Той ме подмина и продължи надолу към хижата, аз прибрах фотоапарата и тръгнах след него. За броени минути стигнахме хижата, а там Петя вече беше запалила печката и ни чакаше. Събухме обувките и поседнахме край бумтящата печка да обсъдим положението.
Починахме, утвърдихме плана за следващия ден и отидохме да хапнем по един омлет при хижарката.
На следващата сутрин ни събудиха първите слънчеви лъчи. Хижата е построена на такова място, че още в ранни зори слънцето я огрява и затопля. Закусихме набързо и всеки се зае да си оправя инвентара.

В хижата се събрахме с още двама наши ФБ приятели Ели и Пепи. И те като нас дошли да изкачат върха и да се спуснат от него. Залепихме коланите и тръгнахме нагоре.

Лека полека се изкачвахме, нямаше за къде да бързаме деня беше пред нас, а и времето беше префектно. Колкото по нагоре се изкачвахме толкова гледките ставаха по-впечатляващи.

Пирин се показа с цялата си прелест иззад билото на вр. Равнец. За жалост през нощта беше духал силен вятър и беше издухал новия сняг като на негово място се беше погазал фирн и лед. Освен това бяха се образували твърди навейки като пера.
След около 50 минути стигнахме върха и свалихме коланите, всички почиваха, но мен не ме свърташе пинах малко вода и се метнах на ските.

Тръгнах надолу като очаквах да е много твърдо, но за мое щастие само под самия връх имаше малко лед, надолу всичко беше омекнало от силното слънце. Спуснах се бързо до хижата свалих ските и седнах на слънце.

Другите дойдоха и се запътихме надолу. Дългия 11 км. път със ските надолу ми се стори много приятен и след 30-40 мин бях на Картала. Натоварихме се в колата и потеглихме към София в очакване на следващия уйкенд.

Дани Крилов - приключения kriloffishing.com » Ски

Хижа Македония пленени от бялата магия