Стигнахме до фургона и решихме там да оставим джипа нарамихме раниците,намазахме се обилно с Аутан и тръгнахме пеша.След 20-тина минути стигнахме до хижата и без да спираме продължихме нагоре към сърцето на планината.Почивахме често ,защото в нашата група имахме абсолютен новобранец в лицето на Велко(Бенди),но за сметка на това изкачването с това темпо беше повече от приятно .

След излизането от гората някъде при стълб номер 19 пътеката минава по равните планински поляни и чак преди езерото имаше стръмно изкачване нагоре .

Това ми беше второто качване в планината тази година и лятях нагоре с бясна скорост .Като ,че ли от равния терен с Ицето набрахме такава инерция ,че спряхме чак на езерото там си свалих раницата и ведна си натопих краката в хладната вода.Толкова беше приятно и като ,че ли чак сега усетих това чувство на наслада от изкачването . Това беше едно от най-силните чувства които те карат да се връщаш в планината отново.

След няколко минути се появи Владо Гетов, беше чакал нашите приятели които бяха малко по-бавни.Не след дълго се появиха и те задъхани ,но доволни от постигнатото .Ориентирахме се към бивака над езерото.Той беше страхотен от дясно имаше една огромна скала, която пазеше завет а от ляво беше изворчето каптирано с отрязана наполовина бутилка.

Вечерта мина бързо ,пихме по ракия опекохме суджука ,хапнахме и малко след залез слънце си легнахме по палатките .Всички бяхме толкова уморени ,че заспахме в миг.На другата сутрин езерото ни посрещна така.

Тъкмо мислех да си правя кафе и видях как една риба събра агресивно точно под бивака.Без да се замисля си взех въдицата,кутията с мухи и типетите и се насочих към местото където скочи рибата .Приближих се внимателно вързах един кадис, заметнах и зачаках.Чаках ,чаках ,но нищо не се случваше,точно си мислех да презаметна и няколко риби започнаха да скачат като по часовник събраха по два три пъти и пак изчезнаха .Извадих и смених мухата сложих мравка,тук таме се виждаха типичните кръгове образувани от хранещите се пъстърви .Заметнах близо до един скоро образувал се кръг ,но пак нищо сякаш рибите не се интересуваха от моята муха .В този момент сънцето излезе зад баира и огря езерото .Благодаряние на поляризираните очила видях рибите ,те минаваха като снаряди на границата на плиткото с дълбокото среденния размер на рибите беше 35 см.

Рибите събираха нещо което аз а и другите нямахме в кутийте .Седнах на един голям камък и заметнах ,една риба тръгна към мухата ,но на 50-60 сантиметра от нея се отказа.Друга риба беше толкова съсредоточена да гони лешанките ,че ми се завря в краката на 20-30 сантиметра от брега .Похвърлях още малко и чух познатия глас на Кирето ,с това риболова ми приключи и заедно с Велко седнахме да видим какво прави нашия стар приятел Чиро .

След като изпихме ракията всички си легнахме и захъркахме в тон .

Сутринта станах рано взех си въдицата и отново без да съм пил кафе тръгнах към водата където нещата вече се случваха .Едрите риби и този ден си събираха нещо което никой не уцелваше вече два дни .Мятах на всичко което имам в кутията ,но  най-големие ми успех беше ,че една риба дойде под мухата и все едно тръгна а я взима ма и тя се отказа на 20-тина сантиметра .Към 11:00 часа духна по силен вятър и рибите спряха да скачат,дойде време да си ходим към София при мен чувствата бяха смесени защото долу бяха жена ми и сина ми а горе оставаха рибите и планинските зъбери.Владо и Иван останаха и щяха да си ходят на другия ден ,така групата ни се раздели защото аз,Бенди и Ицето си тръгвахме днес .Събрахме си багажа на бързо и след минути вече крачехме надолу към Демяница .Тъкмо се спуснахме в равното преди хижата и отново чух Кирето беше се спуснал по реката да хване някоя рибка и ни беше изчакал на едно изворче .Заедно тръгнахме надолу .Кирето беше дошъл с АТВ и го беше оставил на паркинк на Демяница а нашият джип беше на няколко минути по-надолу .Казахме си чао,прегърнахме се и си обещахме скоро пак да се качим горе заедно .

Походихме още малко и стигнахме до джипа скочихме вътре и с бясна скорост полетяхме към дома с надежда скоро да се върнем горе и да хванем няколко от тия хитри риби.

Поздрави.

Продължих нагоре по течението и попаднах на едно страхотно място подадох нимфата,но течението я изхвърли защото не бях отпуснал достатъчно .Веднага подадох втори път по-нагоре по течението и наведох върха към водата така ,че нимфата да стърже по дъното .Линията не мина и метър и устетих тежест и леко почукване на другия и край ,засякох и усетих как едрата риба се бори за живота си .Тя направи няколко силни тласъка след което скочи над водата ,но куката се беше забила здраво и след няма и минута в кепа ми имаше хубава 42-а сантимертова мъжка балканска пъстърва.Веско беше чул шлапането и вече беше зад мен с изваден телефон ,направи ми няколко бързи снимки а аз пуснах рибата обратно във водата.

Продължих нагоре по течението минах няколко вира и стигнах до един хубав вир нарисуван като в учебник .Приклекнах и се приближих внимателно подадох няколко пъти но без успех , вече се поизправях с очуден ,че в този страхотен вир няма риба когато след поредното подаване усетих два много отчетливи удара, веднага засякох и отново имах риба .Рибата полудя, започна да скача и да се бори като луда ,но аз бях спокоен като гробарска лопата изчаках я да се умори добре и я гребнах с кепа.Ролетката показа 50 см. Кратка фотосесия и рибата бе върната във водата .

Аз бях от доволен предоволен и реших да спра да ловя подметнах на още няколко места ,но вече по-скоро от кортуазия.Походихме още малко и решихме да се връщаме, по пътя надолу срещнах Владо Гетов който също беше хванал една риба и неговата беше мъжка 42 см. Мънков също беше хванал една американка 27-30 см .Отидохме до буса напалихме огън и извадихме скарата.Хапнахме и Владо реши да пробва близкия вир в които аз бях започнал да ловя и нямах успех .Не минаха и пет минути и Гетов се зададе с усмивка от ухо до ухо, беше напипал едни американки от 38-45 и ги беше надърпал яко .Отидохме и ние на същото място да си пробваме късмета и за всеобщо учудване всички хванахме по няколко американки.Рибите се бореха, като бесни и ваденето им беше невероятно преживяване .

Това беше един чудесен завършек на нашия риболов натоварихме се в буса и поехме по обратния път.Докато карах се замислих как така почти всички хванати балканки са един размер и са мъжки  нещо не се връзваше и тогава ми светна ,че това май бяха рибите които нашия клуб в частност аз,Владо,Сашо,Смок,Бозака и Левака бяхме пуснали в реката 2005 г. по 6-7 см. Това беше пример как може да се върне живота в една българска река от група ентусиасти в лицето на Спининг клуб Стари Видри.Това доказва ,че когато някой има желание може да постигне резултати достойни за сравнение с резултатите на колеги и клубове от западна европа.

Поздрави .

Риболов на пъстърва от лодка в езеро:

В Словения има доста езера подходящи за риболов на муха, но ние ще се спрем едно от най-интересните, Мост на Сочи.Езерото е разположено на територията на гр.Толмин и е едно от езерата в които все още се ловят трофейни балкански, американски и най-вече мраморни пъстърви .Риболовства се от лодка на стимер с потъващи или интермедиантни шнурове.

Риболов на пъстърва, липан и таймен по реките в Словения:

В Словения се намират някой от най-добрите реки за мухарски риболов по света.Нашият екип се труди години на ред за да избере  за вас възможно най-добрите дестинации за риболов.А това са за област Толмин р.Соча , р.Толминка, р.Бача и р.Идрица известни с своите огромни американски, мраморни пъстърви и липани, за обаст Блед р.Сава Бохинка, р.Сава Долинка и р.Сава тези реки изобилстват от американска пъстърва и липан реките са толкова богати на риба, че добър риболовец може да хване дори  50-60 риби за един ден.На Сава Бохинка и Сава Долинка в зимния сезон е разрешен риболова на таймен(hucho hucho) като може да се риболвства както на муха така и на спиниг.

Начини на риболов:

През Май и Юни най-резултатен е риболова на нимфа. Юли, Август и Септември са най-добрите месеци за риболов на суха и мокра муха. Най-масово използваните въдици са между 8-9 фута от 3 до 6 клас. Ние разполагаме с всичко необходимо и при желание от ваша страна може да Ви снабдим с пълна екипировка, необходима Ви за престоя в Словения.На езерата най-често се лови на стример. Въдиците са 5-7 клас, 9-10 фута.

Дати:

Датите за риболов на реки са от 1 Май до 1 Септември.Датите за риболов по езерата са същите от 1 Май до 1 Септември. Всяка дата, която бъде резервирана от клиент ще бъде обявена на тази страница.

Транспорт:

Траспорта е осигурен от нас и влиза в цената на пакета.

Настаняване и храна :

Настаняването е в къща за гости а храната е осигурена от нас и включва закуска и вечеря .

Гидстване и разрешителни:

Лицензите за риболов в Словения са за сметка на клиента. Гид ще ви бъде Даниел Крилов.

Цени:

Цените зависят от броя на хората и времетраенето на престоя .Свържете с нас за повече информация контакти

Риболов на пъстърва по реките в България
В България има стотици реки в които живеят и се разможават диви балкански пъстърви.Ние сме избрали за вас най-добрите реки за риболов на пъстърва на изкуственна муха и това са :р.Златна Панега област Ловеч,р.Искрец и р.Искър област София,р.Струма и р.Треклянска област Кюстендил,р.Тунжа област Стара Загора,р.Девинска област Смолян,р.Чая и р.Юговска област Пловдив.Освен това можем да ви заведем на всяка една друга река която вие пожелаете стига тя да е разрешена за риболов.
Рибите които се ловят в нашите реките са балкански пъстърви,американски пъстърви и по-рядко сивени със среден размер 20-35см., но във всяка една река има и трофейни риби с размери над 50см.Всяка година се хващат по няколко такива риби.

Риболов на пъстърва във високопланински язовири
В България има три язовира от висопланински тип това са яз.Бели Искър,яз.Калин и яз.Белмекен.От трите язовира за риболов са разрешени два яз.Калин той е и най-високо разположеният язовир на балканският полуостров на надморска височина 2394 м. и яз.Белмекен.Язовирите са зарибени с балканска пъстърва, сивен и американска пъстърва.

Начини на риболов
През Май и Юни най-резултатен е риболова на нимфа. Юли, Август и Септември са най-добрите месеци за риболов на суха и мокра муха. Най-масово използваните въдици са между 8-9 фута от 3 до 6 клас. Ние разполагаме с всичко необходимо и при желание от ваша страна може да Ви снабдим с пълна екипировка, необходима Ви за престоя в България.
Риболова на високопланинските езера е най-често на суха муха. Въдиците са 5-7 клас, 9-10 фута. Най-подходящото време за риболов по езерата е от 15 юли до 15 септеври.

Дати:
Датите за риболов на реки са от 1 Май до 1 Септември.Датите за риболов по езерата и високопланинските язовири са от 1 Юли до 1 Октомври. Всяка дата, която бъде резервирана от клиент ще бъде обявена на тази страница.

Транспорт:
Клиентите ще бъдат посрещнати на мястото им на пристигане в България (летище, гара, автогара), ще им бъде осигурен транспорт през цялото време до края на престоя им и връщането им обратно до мястото, от което ще се приберат.

Настаняване и храна
Настаняването в повечето случай е в къщи за гости,хижи и бунгала, но нашата фирма разполага с абсолютно всичко нужно за няколкодневен палатков лагер на самата река или на брега на езеро в планината.

Гидстване и разрешителни:
Всички необходими документи за риболов в България ще ви бъдат осигурени от нас.Гид ще ви бъде Даниел Крилов.

Цени:
Цените зависят от броя на хората и времетраенето на престоя .Свържете с нас за повече информация контакти

Пристигнахме на хижа Гоце Делчев и аз се подвоумих кой път за Безбог да хвана този под лифта или този през Мочарата мислих, мислих и реших да питам лифтаджийте.Те ми препоръчаха пътя под лифта защото бил по къс и всички минавали от там. Както и да е реших да ги послушам и поех нагоре още първите няколко метра разбрах че пътуването до хижата ще бъде екстремно.Пътя по който се движехме всъщност беше част от пистата и наклона беше около 50% .След около 40 минути разтреперващ коленете офроуд се озовахме на междинната станция на лифта .Спряхме за малка почивка защото джипа загря и трябваше да го изчакаме да изстине.Когато температурата му се нормализира потеглихме по пътя към хижата.След още 20-30 минути бяхме пред хижа Безбог хапнахме нарамихме раниците и тръгнахме към Папаза .

Пътеката до Попово езеро е сравнително лека и въпреки, че раниците ни бяха адски тежки за два часа стигнахме на полянката до езерото на която всеки път си опъвам палатката .Веднага се заех да направя бивака защото беше четвъртък и риболова беше забранен. Разпънах палатката запалих огън, седнах до него ,сипах си едно уйски и потънах в безкрайната красота на планината.Вятъра беше спрял напълно и езерото беше като огледало.За моя радост видях само две три риби да вземат мухи на повърхността, казвам за моя радост защото риболова през седмицата е забранен и актовете са солени.Направихме си вечеря хапнахме и си легнахме рано доста изморени от пътя и прехода.

Станахме рано на другия ден и двамата се чувствахме прекрасно, чистия въздух ни действаше добре и въпреки ранния час се чувствах добре отпочинал .Всеки който е спал в планината знае как за много кратко време се наспиваш и ставаш пълен с енергия на сутринта.Запалих огън, стоплих вода за кафе , направих закуска и поканих Михаела на масата .На нея това и беше първото качване в планината и тя беше очарована от красотата и спокойствието на Пирин. Хапнах набързо и сглобих мухарката взех си кутията с мухи, една ролка влакно за типет и тръгнах по брега с надеждата да видя хранещи се на повърхността риби. Вятъра подухваше леко и къдреше водата .Аз знаех, че когато вятъра спре и водата се успокои рибите се насочват към повърхноста за да проверят каква храна им е донесъл той .Така и стана в момента в който водата се успокой веднага скочиха няколко риби, но доста навътре в езерото .Въпреки това заметнах мухата почти успоредно на брега пред един клек, не чаках дълго и мухата изчезна от съвсем лека вълничка .Веднага засякох и…. имах риба .Зарадвах се, първо замятане тази година на езерата и веднага риба, но не се радвах дълго защото рибата тръгна рязко надясно и се откачи. Помятах още малко, но вятъра като ,че ли се усили и рибите спряха да скачат .Седнах при жена ми до огъня и зачаках .Не мина много време и в промеждутъка между поривите на вятъра една риба се вдигна на камъните пред мен .Веднага взех мухарката и се насочих натам .През това време рибата взе още един път малко по вляво от предишния път, разпънах десетина метра шнур и подадох и мухата още малко по вляво от последния кръг.Не мина и секунта и рибата взе мухата със силен плясък,изчаках малко и засякох .Рибата беше около 35 см, но се бореше много силно, скочи няколко пъти и дори когато я докарах до брега не се предаваше и продължаваше да се премята като бясна .Откачих я направих и една бърза фотосесия и обратно във водата .

Това ми бе достатъчно да прекратя риболова и да се отдам на снимане на насекоми и приготвяне на обяд .Да не забравяме, че все пак беше петък и риболова все още не беше разрешен а и вятъра се усили така, че………посегнах към уйскито. Цял ден се търкаляхме по полянката говорихме си и се наслаждавахме на красотата на високата планина.Привечер вятъра отново утихна и тук таме започнаха да се появяват типичните при хранещи се на повърхноста пъстърви кръгове и плясъци.Сакачаха доста риби,но всички бяха извън обсега на мухарката ми .Видях и няколко риби да се хранят близо до брега, веднага им подадох мухата и зачаках .Чаках около минута и започнах леко да придърпвам .Придърпвах мухата сравнително бързо и точно преди да я извадя от водата рибата я атакува.Закачи се, дръпна силно аз се опитах да я поведа, но тя се изтреля във въздуха и се откачи.Рибата беше около 40 см хубава дебела балканка.Направи ми впечатление, че рибите бяха с много светла окраска, почти сребристи и много борбени.Постепенно всичко потъна в мрак и ние се ориентирахме към лягане защото на другия ден трябваше да прехвърлим Самодивската порта и да слезем от другата страна на Валявишки езера където имахме среща с Кирето и Илийката, наши приятели от района.

На други ден станах по-рано от Михаела и мислех да се отдадам на риболов обаче вятъра не спираше и рибите не се хранеха .Върнах се събудих Михаела, закусихме и набързо събрахме лагера.Натъпкахме всичко в раниците и поехме с бодра крачка по пътеката към разклона за Валявишки езера .След около 20 минути стигнахме разкона и хванахме по жълтата маркировка към Самодивската порта.Пътеката в началото върви почти по равно и чак след като задминеш Банските езера търгва рязско нагоре.Там започва и самото изкачване на портата .Не стига, че пътеката беше доста стръмна и трудна, но на едно място беше покрита и с фирн(твърд сняг който не се разтопил и е много опасен) там се наложи да се отклоним от маркировката и да заобиколим фирновия склон.Направихме го като катерихме право нагоре по склона и така пак излязохме на пътеката, но фирна остана зад нас.Оставаха ни последни метри и бяхме на портата.От нея гледката беше фантастична и разкриваше двете Валявишки езера(голямото и малкото).Точно там горе на 2500метра жена ми реши да обядва.

Свалих раницата за първи път от два часа насам и я изчаках да се нахрани най-спокойно.Направих някоко снимки, натоварихме се и тръгнахме надолу.След около 40 минути вече бяхме на брега на Голямото Валявишко езеро пихме вода и продължихме към нашата цел-бивака на Кирето на Малкото езеро .Бивака е направен на много хубаво закътано място като нашия приятел се беше постарал да направи маса, столове  и огнище от камъни .Пристигнахме,но в бивака нямаше никой .Веднага забелязах прясно нарязаният клек ступан до огнището.Приближих се още и забелязах три нови фаса от Марлборо, веднага се досетих, че някой е спал тук миналата нощ.Свалихме раниците и жена ми реши да подремне а аз си сглобих въдицата и се запътих към голямото езеро. Качих се и седнах на брега за да поизчакам вятъра да спре.Вятъра спря обаче рибите не искаха да се хранят. Поседях още малко и се запътих към бивака .Там заварих жена ми да приготвя вечеря ,хапнахме поговорихме си и си легнахме рано.

На другия ден станахме рано и набързо събрахме лагера ,пихме по едно кафе и с бърза крачка поехме по обратния път към Безбог защото по прогноза очаквахме дъжд с гръмотевици.По пътя към портата започна да вали леко, но гръмотевици още намаше и аз реших да продължим. В момента в който прехвърлихме портата дъжда се усили и чух силен тътен от далечна мълния, това ме накара да ускоя крачка колкото е възможно .За около час и половина стигнахме разклона за Безбог ,там срешнахме други туристи и тръгнахме с тях .Аз винаги минавам по долната пътека която минава покрай овчарника и поех по нея .Една група туристи ме последва ,бяха от Стара Загора и не бяха много подготвени за буря в планината .След около 40 минути борба стигнахме овчарника ,казвам борба защото заедно с дъжда започна да вали град и придвижването в тези условия не беше много лесно .Гръмотевиците падаха все по-близо и по- начесто. В овчарника имаше и други хора които се бяха скрили от бурята ,пиеха ракийка и чакаха търпеливо дъжда и гръмотевиците да спрът.Хвърлих един поглед и видях, че мълниите падат на съседното било тогава реших, че можем да тръгваме и да ги изпреварим .Това беше най-голямата ми грешка която съм допускал в планината .Вече бяхме на 10-15 минути от хижата когато пресякох едно голо пространство и спрях в клека да изчакам жена ми .Тя ме настигна ,подмина ме и в този момент усетих силен удар по въдиците които държах в ръцете си и силно треперене на краката ,веднага разбрах какво става-беше ме ударила мълния ,паднах на земята и продължих да се гърча ,в този момент дойде Михаела надвеси се над мен и се опита да ми помогне да стана ,аз обаче неможех да мъдна а и усетих, че заповам да губя съзнание .Събрах сили и някакси си наложих да не припадам точно в този момент.След 20-30 секунди (или за мен са били толкова, незнам)усетих, че започвам да си движа краката и ръцете ,веднага си свалих раницата и се изтъркалях настрани .Помя, че чух Михаела да плаче и я попитах за какво плаче като съм жив а тя ми отвърна -Рокси, Рокси , обърнах се и видях, че не съм единствения ударен от мълнията, едното куче също се гърчеше безпомощно в локвата в която бях и аз .Веднага се хвърлих върху него и започнах да му правя сърдечен масаж и нещо като изкуствено дишане, след няколко секунди за наша радост кучката дойде в съзнание. Гушнах я и се скрихме заедно под клека .Не си усещах пръстите на левия и горната част на стъпалото на десния крак, но реших, че ако мога да се движа ще проверя в хижата какво ми е.Станах  нарамих раницата и тръгнах .Стигнахме хижата бързо и седнахме да осмислим какво се случи ,колкото повече мислехме и разговаряхме толкова повече стигах до извода, че съм най- големия късметлия този ден.Отървах се само с няколко леки изгаряния и уплах .

Преобякохме се,качихме се в джипа и поехме по обратния път към София .Този ден ще остане в моята памет до края на живота ми, защото не всеки ден може да те удари гръмотевица и да останеш жив .

Конец: 8/0 (tan)

Тяло: SF дъбинг (olive)

Опашка: Coq de leon

Риб: Златна тел

Глава: 2.8 мм

Хакъл: Яребица

Мухарския риболов в Пирин и Рила е доста интересно занимание, защото освен, че трябва да си добър риболовец и кастингист трябва и да си и добре подготвен планинар .Сезона там стартира в началото на юли и приключва края на септември ,през цялото това време може да се практикува риболов на изкуственна муха .В Пирин и Рила риболова е разрешен само събота, неделя и официалните празници и то само на изкуствени примамки .

Рибата която се лови е пъстърва и сивен .Размерите на рибите не винаги са в нормите но има и езера известни с едрите си балканки и сивени .И в двете планини на почти всички езера рибите са изкуствено зарибени от управата на съответния парк.Същата тази управа всяка година издава заповед за забрана на риболова с която ви съветваме да се запознаете или най-добре да разпечатате и да я носите в джоба си ,защото служителите от охраната на парковете много обичат да налагат несъществуващи забрани за риболов,бивакуване и др.

заповед за забрана на риболова в нп Пирин-2014

заповед за забрана на риболова в нп Рила-2014