Здравейте, в началото на юни месец с група приятели(Веско,Жана И Велко) решихме да посетим Рибните езера в Рила. Прогнозата за времето беше обнадеждаваща и аз реших да взема сина ми Пепи. Той беше само на три и половина и за него това щеше да е първия бивак с палатки във високата планина. Вечерта преди да тръгнем му казах,че ще идва с мен и той се въодушеви и се започна едно приготовление извади си раничката натъпка я с дрехи, извади си обувки, спазари се с майка си тя да му даде нейния спален чувал защото той си няма още негов.
На другия ден натоварихме всичко в джипа и потеглихме към Рилския манастир. Пътуването мина в практически уроци по планинарство и ядене на сладолед. Проради факта че всички бяхме на работа търгнахме сравнително късно и съответно пристигнахме на изходната точка в 21:30 ч. точно на залез слънце. Веднага обясних на малкия планинар, че ще трябва да ходим на челници, но това вместо да го притесни го въодушеви още повече.

След три часа ходене из мучурливи треви и пътеки стигнахме мястото определено за бивак. Бързо разпънах палатката, защото видях, че на Пепи му се спи, тъкмо оправих всичко и той се появи на входа на палатката. Събу си обувките, вмъкна в чувала и след секунди вече спеше.
На другата сутрин се събудихме рано освежени от чистия планински въздух, изпълзяхме от палатката и останахме поразени от невероятната гледка която се разкри пред нас.

Измихме си очите и зъбите в езерото и седнахме на закуска. След закуска тръгнахме да ловим риба аз мятах на блесна защото имах информация от приятели, че кълват хубави риби. Обиколихме езерото, но без резултат и неусетно стана време за обяд. Всеки извади храна и направихме трапезата.Малкия юнак се нареди на първия ред, явно гладен от сутрешната обиколка.

Точно хапнахме и се появиха черни дъждовни облаци, не след дълго първо се чу далечния тътен на падащите мълнии а след това усетихме и първите едри дъждовни капки(синоптиците пак не познаха).
Точно се прибрахме в палатката и бурята ни връхлетя с пълна сила. Духаше силно и валеше като из ведро, а мълниите падаха по високите части на планината със страшен тътен. Въпреки това малкия планинар изобщо не се притесни, мушна се в спалния чувал на мама и заспа като къпан, а пък аз зачетох книжка.
След няколко часа бурята отмина и остана само мократа трева и спомена от нея. Идваше време за вечеря и трябваше да се запали огън за пържолите. Всички заедно решихме да оставим тази задача на Пепи. С малко помощ от страна на Веско той се справи безупречно, та даже помогна и за печенето на пържолите.

Вечерта беше студена и влажна. Едвам дочахме слънцето да се скрие и се прибрахме по палатките.
На сутрината аз се събудих по-рано от Пепи и без да го събудя се измъкнах от палатката, взех въдицата и започнах да облавям нашият бряг с надежта да уловя някоя петниста. Това малко разсърди малкия планинар и когато се върнах в бивака го заварих така:

Времето летеше, обядвахме и сгънахме бивака на бързо защото ни чакаше път. Пътеката не беше трудна, но на едно малко дете като Пепо сигурно му се струваше все едно покорява Еверест.
След два часа бяхме обратно при джипа, натоварихме се и поехме към дома. Бойното кръщене на моя син бе направено, като за първи път се представи добре и аз бях доволен. Така приключи неговия първи уйкенд във високата паланина.

Be Sociable, Share!

•