Здравейте, езеро Йоца е едно от многото езера в големия резерват Царска Бара, който е един от най-големите резервати в Сърбия. Намира се в региона Банат в провинцията Войводино. Езерото е било забранено за риболов в продължение на 12 години, освен това е било и обрасло с папур и водорасли и по този начин рибите в него са се запазили и пораснали до чудовищни размери. Риболова в него е разрешен от едва 4 години и за това то е предпочитан риболовен обект от много риболовци ,в езерото има щука,сом,распер,шаран,толстолоб и др.

В средата на ноември ми дойде гениалната идея да направим един риболов на Йоца за щука в началото на декември. Започнах да търся съмишленици и повярвайте ми не търсих много, за броени дни напълнихме не една, а две коли с ентусиасти. В първата бяхме аз ,Роската,Мънков и Димитър Куманов-Смог, а във втората бяха Васко Ламбов,Чичо Ханс и Александър Белоев-Ромпи. И така на 03.12.11 към 10:30 тръгнахме успешно за Сърбия.  Пристигнахме късния следобед и се настанихме в запазената за нас къща, собственика Золи ни посрещна с кайсиева и макарони .На другата сутрин поехме към езерото. Беше рано сутринта точно на зазоряване, нашия на вид учтив хазяйн ни съпроводи до самото езеро, за да не се объркаме някъде по дигите .

Още при пристигането на езерото всички започнахме да се привеждаме в бойна готовност. Бяхме трима мухари и четирима спинингисти. Трябваше да се разпределим в лодките правилно, за да не си пречим. Така и стана спинингистите се качиха в една голяма лодка,аз и Мънков се натоварихме в една средна на размер, а Роската скочи в една дървена лодка без мотор само с едно гребло. По препоръка на Йова(собственика) тръгнахме да търсим местността „Преливач“ където по неговите думи били големите щуки, но на средата на пътя мотора ни, които беше ужасна въздухарка спря да работи .Хванахме се за греблата и започнахме да гребем. Лошото беше, че греблата бяха за кану, а не за лодка с такива размери, но въпреки всичко лодката се понесе леко из блатото. То само по себе си беше невероятно красиво редуваха се тесни коридори в тръстиката с широки чисти места, по които бяха изградени чакала за ловците. Имаше адски много птици, които зимуваха там между тях имаше и няколко двойки лебеди  беше много красиво, обаче ние не бяхме там за да гледаме птиците, а да ловим риба за това решихме да не търсим мястото, което ни препоръчваха, а да ловим пред бунгалото на Йова в самото начало на блатото.

Първите два-три часа хвърляхме покрай тръстиките, но без резултат рибата, като че ли не беше там ,тъкмо да се отдадем на дегостиране на вино и Росен закова първата риба, хубава щука около трите кила. Това малко ни събуди, амбицира и сменихме тактиката. Преместихме се от дълбочините към притките места на блатото и веднага имаше резултат. Мънков хвана риба. Малко след това и аз хванах и като че ли рибите се поразкълваха, но искаха местене .На всяка хваната риба се местехме и на новото място веднага удряше друга. Денят отиваше към своя край и ние се насочихме към приключване. Събрахме се при колите пихме по едно вино и направихме разбор на деня оказа се, че всички сме хванали „доволно“ риби. Вечерта беше отбелязана като силна в календара на Видрите.

На следващия ден всичко се повтори с изключение на това, че намерихме въпросното място с големите риби и наистина Росен успя да хване една щука 5.5 кг. Ловихме до обяд и поехме по обратния път за България.

Направихме си любителски филм трейлъра на които можете да видите по-надоу.

Be Sociable, Share!

•