Здравейте, любители на мухарския риболов и пъстървата. Винаги в сряда ходя на любимата река, така направих и тази седмица, срещата със Стефан беше по тъмно на обичайното място. Взех го и потеглихме към реката. Пътуването мина в приказки за изминали велики времена на биваци, агнета и състезания. След миг бяхме на брега на реката и сглабяхме въдиците с треперещи ръце в очакване на заветните риби , аз щях да ловя на нимфа а той на спининг. Развидели се и ние веднага се пръснахме по реката, аз търгнах нагоре, а той остана да помята на едно доста рибно място известно от минали години с едрите си риби. Подавах на всяко перспективно място, но рибите не бяха активни имах само едно леко почукване от една дребна риба и дори не си направих труда да я засека. Облових тази част от реката, която не е много дълга, но миналата година даде едни от най-големите риби за сезона, уви точно днес те не бяха настроени за хранене.Към 8:30 се преместихме по-надолу по реката на разлива на Румянцево с добре познатия на всички „канал“ в горния край на вира. Аз застанах в горната част на канала, а Стефан пое над бента в бавната вода да търси някоя баба пъстърва.
Облових всеки сантиметър от горната част, но без резултат и се спуснах надолу по „канала“. Вече почти се бях отчаял когато дойде първият удар, рибата ми взе агресивно, след засечката направи хубав скок над водата и вместо да се гмурне обратно прекара останалото време от борбата на опашката си на повърхността на водата все едно беше навита на пружина. Рибата беше красив мъжкар но сравнително дребен около 30 сантиметра.

Бързо го снимах и го пуснах обратно във водата.
Спуснах се по-надолу по течението и заметнах нимфите, последва мощен удар и след него чух мъркането на аванса на макарата. Рибата стоеше на дъното и не искаше да се покаже само усещах мощните и напъни, и точно в този момент влакното ми се оплете в макарата…… вече ми се беше случвало такова нещо с голяма риба на куката и не се паникьосах. С едно движение разглобих макарата и разплетох влакното, докато държах линията опъната, така че рибата да не може да се откачи. Сглобих макарата и продължих борбата, рибата като че ли изобщо не мислеше да се предава! След още няколко силни напъна излезе на повърхността и се предаде, кепчосах я и видях че е хубава балканка около 45-46 см. Последва задължителната фото сесия и рибта беше освободена в цветущо здраве.

Точно пуснах рибта и се появи Стефан, хвана ме яд, защото не го видях, че идва за да ми направи хубава снимка с рибата. Оказа се, че и той е хванал една 50-ка в тихото, но си е счупил въдицата и не след дълго тъгнахме към Луковит да търсим магазин за да си купи друга с която да лови докрая на деня. Върнахме се и спряхме на моста в Румянцево. Там хванах още три-четири дребни риби, които дори не заслужават внимание.
След като обядвахме тръгнахме нагоре, но мен ме теглеше към едно място където на откриването видяхме една огромна риба да събира емърджари. Минавайки покрай мястото аз спрях да я пробвам. На второто замятане линията спря, засякох и борбата започна рибта полудя тръгна нагоре по течението като мяташе глава като луда, после се опита да се завре в едно дърво, но аз я понапънах и не и позволих. Борбата продължи поне десетина минути,когато най-накрая се предаде я кепчосах безкомпромисно, беше красив мъжки екземпляр с хубава жълта окраска, който след премерването се оказа 56 см.

И така за един ден ни клъвнаха три риби около 50-тте сантиметра и двамата бяхме на мнение,че няма какво повече да искаме от реката и поехме към София зашеметени и доволни от деня на големите риби.

Be Sociable, Share!

•