В света на стилхедите

Здравейте, това се случи миналата година октомври месец.С моя добър приятел и колега Стани Мънков решихме да проверим една река, за която той имаше информация ,че се ловят трофейни американски пъстърви.И така, дълго чакания момент дойде .Натоварихме се в джипа и в три часа през ноща потеглихме натам . Пътя беше дълъг и ние се отдадохме на разговори за предстоящото мухарско приключение .Така неусетно стигнахме реката ,която аз не бях виждал ,но Стани вече беше ходил и беше хванал една риба 60 см .на нимфа, друга му беше скъсала на стример .Реката ни посрещна прекрасна, бистра и невероятно красива .Бързо сглобихме мухарките и започнахме да облавяме първите за деня места .Половихме там около час – час и половина и порати липсата на активни риби решихме да се преместим.След по-малко от десет минути отново замятахме на едно прекрасно място на реката. То представяваше един дълъг бързей ,който завършваше в една дълбока около 3-4 метра яма, след която следваше дълъг равен вир.Аз ловях на стример от единия бряг а Стани на нимфа от другия .Стримера ми беше сравнително тежък ,но въпреки това нямах шанс да стигна до дъното .Облових мястото до колкото можех и тръгнах надолу по течението към следващия бързей . Още не бях стигнал до него и чух Стани да ми свирка, веднага тръгнах на обратно с бърза крачка .Точно стигнах до него и чух неговия недоволен вик „Ааааааааааа“ и видях ,че линията му е олекнала .Веднага го попитах „Какво стана“ а той ми отвърна „Ми май скъса “ ,да ама не рибата му беше счупила куката (Кнапек) .Тръгнахме заедно надолу към бързея ,от който аз се върнах . Този бързей беше ,дълбок откъм нашия бряг около 2 метра и бяхме сигурни ,че там има риби .Но уви нямахме пипане ,Стани реши да се върне и пак да пробва в ямата, а аз тръгнах нагоре да тръся други подходящи места .Не бях минал и 100-то метра и го чух пак да свири ,този път се затичах към него с пълна сила и видях как въдицата му е сгъната на колело ,но предвид това ,че беше опарен веднъж беше оставил чудовището да си отвива аванс на спокойствие .
Борбата продължи около 10-ина минути и рибта полегна настрани ,веднага нагазих пред него и я кепчосах безкомпромисно. Рибата беше дива американка обагрена в цветовете на дъгата. Розовата ивица отстрани беше толкова силно изразена, че правеше рибата божественно красива .Измерихме я ,беше с дължина 65 см и широчина в най-широката си част 20 см.
Веднага я върнахме във водата и тя си замина по живо по здраво да зарадва ,някой друг риболовец.
Продължихме да ловим ,но за съжаление нямахме повече кълванета .Насочихме се към подготовка на бивака, в който щяхме да прекараме ноща.Направихме го точно на брега срещу дупката в която Мънков хвана рибата .Не след дълго всичко беше готово и отворихме бутилка вино ,за да полеем случая. Хапнахме пихме по винце и си легнахме .През ноща ни изненада най-силната лятна буря ,който съм виждал някога ,даже вятъра се опита да ни открадне шатрата, но благодарение на бързите ни реакции не успя.
Сутринта станах ,оправих се набързо и потеглих към бързея ,за който бях сигурен ,че държи голяма риба .Започнах да го облавям постепенно отдолу нагоре и при едно от поредните ми подавания рибата взе. За съжаление я задържах за секунда две и се откачи .Кълването беше толко силно изразено, че за малко не ми отряза пръста с влакното .Целия треперех от адреналин ,но продължавах да замятам ,когато от близката планина се разнесе тътена на приближаващата гъмотевична буря .Без особенно желание сгънах мухарката и търганах към колата ,все пак вече един път ме беше утрял гръм по въдицата и нямах желание да рискувам.Тръгнахме веднага ,но аз знаех ,че пак ще се върна и то скоро ,за да се срещна с тази риба и невероятно красивата река.
Очаквайте продължение!!!
Вашият коментар