Здравейте, не чаках дълго след първият ми излет на стилхед ривър ,за да се върна отново на тази красива река. За този излет се подготвих много старателно .Вързах си мухи и си купих дебели типети ,с които имах шанс да хвана рибата, която ми избяга най-подло последния път.Прозвънях всичките си приятели и съотборници ,но от всички само Владо Гетов беше свободен и заедно с него тръгнахме към реката.Беше сряда рано сутринта ,часът беше около 3:00.Пътя мина в разпалени разговори за чудовищата обитаващи раката и мухите, на които кълве.Към 7:30 бяхме на мястото ,от което с Мънков започнахме риболова последния път .Аз тръгнах надолу по течението, а Владо тръгна нагоре.Всеки от нас беше амбициран да хване първата риба за деня .И двамата облавяхме местата пред нас обстойно,когато чух Владо да ми подвиква .Обърнах се и видях ,че е хванал една риба ,но от „малките“ (40 см.).Размера нямаше значение важното бе, че риболова потръгна .Владо извади рибата, която по време на ваденето бе повечето време във въздуха от колкото във водата, защото този размер риби правеха безброй скокове с надеждата да се откачат от куката . Похвърляхме още малко и сменихме мястото .Тръгнахме по течението надолу в търсене на нови места и така стигнахме до един участък от реката, който беше като нарисуван. Там за наше огромно съжаление срещнахме двама други колеги и приятели ,които бяха обловили целия участък и ние нямаше смисъл да ловим.Стиснахме си ръцете, казахме си по някоя приказка и потеглихме към добре познатият ми бързей,където миналия път ми се беше откачила рибата .След броени минути вече замятахме упорито в него, но за съжаление без резултат. Смених мухите със стример ,но резулата беше все същия . На Владо му писна и тръгна надолу по течението да търси други места . А аз седнах на брега и започнах да разсъждавам къде грешим . След няма и минута ми звънна единия от колегите които срешнахме и ми каза да не се отчайвам и ,че те са хванали по една голяма риба и няколко малки .

Аз реших отново да пробвам в бързея и още с първото подаване усетих силен удар и рибата тръгна нагоре по течението . Бях подготвен за всичко ,но не и за това което щеше да ми причини този звяр .Още се чудех дали рибата е голяма или малка ,когато тя тръгна надолу по течението с такава скорост ,че дори „бързия за Перник “ би и завидял .Разви ми 70 метра влакно и 15метра шнур за по малко от пет секунди и докато се усетя тя бе на почти сто метра от мен.В този момент се окопитих и започнах да тичам след нея защото тя продължаваше да развива шнур.Вдигнах глава за първи път и замътения ми от адреналин поглед съзря Владо ,който идваше отдолу към мен.Той присви очи и като видя, какво става бързо дойде при мен и приготви кепа, но уви за кеп беше още много рано .Рибата тепърва щеше да ми покаже на какво е способна.Стоеше като камък в средата на течението и не помръдваше .Помислих ,че съм закачил ,подръпнах леко и тя тръгна надолу и леко в страни.Вече мислех, че се е поуморила,когато тя отново ми разви почти цялото влакно .През цялото време стоеше на дъното и за миг не се показа поне да я видя.Вече беше близо,когато усетих ,че долната ми муха се закачи в камъните .Помислих си „това беше ,поне да я бях видял “ но тя отново тръна надолу и ми върна надеждата .След пет минути отново беше на 3-4 метра от мен и аз се взирах във водата с надеждата поне да я зърна,когато един опашен плавник колкото педята ми излезе от водата и ме изпръска целия .Вече предусещах победата ,но не бързах да се радвам ,защото от опит знам ,че докато не я видя в кепа нищо не е сигурно.Минаха още няколко напрегнати минути, в които просто седях и чаках тя да се предаде. И така дойде момента, в който я зърнах за първи път .Рибата беше феноменална! Но за мое щастие точно в момента ,в който я видях да поляга настрани покрай мен се стрелна Владо и с едно добре премерено движение я гребна в кепа. Напрежението бе изместено от чувство на удовлетворение и еуфория .Закрещях като луд от кеф. Рибата беше огромна и невероятно красива . Ръцете ми трепереха,сърцето ми биеше лудо, но като цяло се чувствах прекрасно .Осъзнавах, че това е мой личен рекорд,бях ловил големи американки в Словения и Босна ,но никога не бях хвашал толкова голяма и борбена риба.Рулетката показа невероятните 70-сет сантиметра, а теглото и беше 4,250 кг.Със сигурност това беше най-голямата ми пъстърва до сега .

Върнахме се на мястото ,на което Стани беше хванал рибата първия път с надеждата и моя приятел Владо Гетов също да хване ,но за съжаление  този ден нямахме повече кълванета.Разгънахме масата нарязах салатка отворих бутилка с Узо и започнах да се наслаждавам на реката и природата около нас .Имах измамното чувство ,че мога да се пенсионирам и да не ловя повече. Как съм легнал не помня благодарение на узакито. Сутринта се събудих, а Владо вече го нямаше ,беше тръгнал към бързея .Събрах набързо бивака и с джипа слязох при Владо .Още с пристигането видях че нещо не е наред .На въпроса ми „Как е брат “ Владо отговори с трепереш глас „Скъса ми брат ,скъса“ оказа се ,че не е искал да ме буди и е ловил с влакно 0,15 .Веднага му дадох 0.19 и след броени секунди той хвана една от „малките „риби .Извади я набързо ,пусна я и заупорсва с нова сила .След минути имаше още един удар ,но вече от хубава риба.Рибата направи няколко красиви скока и след 15-сет минутна борба успях да му върна жеста и да кепчосам рибата .Тя беше дълга 60 см с добре изразени белези на мъжка риба.Направих му няколко бързи снимки и върнахме рибата във водата .

След това половихме още малко и доволни си тръгнахме от тази невероятна река.В седващите няколко седмици направихме още няколко успешни излета в които всички наши съотборници хванаха по една голяма риба, а всеки от нас хвана по няколко от“малките“. Така закрихме риболова на пъстърва за 2013 год. пожелавам на всеки един от вас да се докосне до красотата на риболова на трофейни американки.

Be Sociable, Share!

•