вр. Мусала зимно изкачване

Здравейте, с група туристи от Македония март месец направихме зимно изкачване на вр. Мусала. Тръгнахме от Боровец в петък с кабинковия лифт и вечерта преспахме на хижата. Идеята беше другия ден да атакуваме върха и да спим горе в метеостанцията при Росен. Прехода до хижата беше много приятен, защото имаше около 3 метра сняг и всичко беше мекичко и пухкаво.
Спахме в старата част на Хижата която беше почти затрупана от сняг и се влизаше през един тунел изкопан от хижарите.
Вечерта седнахме да хапнем в столовата и аз останах очуден от количеството храна което носеха нашите гости.
На следващия ден слънцето и синьото небе зарадваха очите ни. Закусихме и тръгнахме към върха.
Времето беше приказно и доста хора бяха търгнали нагоре, на въжето имаше задръстване.
Изчакахме навалицата да се качи и тръгнахме нагоре. Снегът беше пухкав и затъвахме до над коляно, но въпреки това след час бяхме на върха.
Роската ни настани и всеки започна да се забавлява по своемо. Едни се снимаха, други пиеха ракия, а ние с Добри настройвахме техниката. Бяхме се качили с идеята да снимаме залеза, нощното небе и на сутринта изгрева. Времето летеше, слънцето взе да пада все по-ниско и по-ниско, време беше. Взехме апаратите и излязохме навън. Залеза беше фантастичен и ни позволи да направим хубави снимки.
Лека полека слънцето съвсем се скри и температурите паднаха драстично. Ръцете и носа ми замръзваха а с ръкавици трудно се борави с апарата. Прибрахме се вътре да се сгреем и да изчакаме нощта.
Към 22:00 опитахме отново и звездното небе се разкри пред нас.
Поснимахме, но батерийте на фотоапаратите не издържаха на студа и се наложи да се приберем на топло.На другата сутрин станахме в 6:00 и веднага излязохме навън.Денят се пробуждаше, беше много студено, но тихо.
Постепенно слънцето се показа.
Направихме по няколко стотин снимки и влязохме да закусим.
Тръгнахме надолу по въжето един по един обурудвани с котки и пикели, защото мекия сняг от вчера се беше втвърдил и беше доста хъзгаво.
Всички се събрахме на заслона Ледено езеро и заедно тръгнахме надолу към Маркуджик 3, а след кратка беседа продължихме по Мусаленската пътека към Боровец.
Взехме си довиждане с нашите македонски приятели и поехме към София.
Вашият коментар